Крес

Ококорен, Каи отмести погледа си към русото момиче.

— Бихте ли желали да ви отведа до дока?

Младият мъж се застави да разтвори юмруците си. Напомни си, че той беше императорът на Източната република и щеше да се държи подобаващо, даже и в компанията на престъпници и чудовища.

— Благодаря ти — въздъхна той. — Ще ти бъда признателен.

Синдер дъвчеше долната си устна, докато усукваше жиците, за да ги вкара в конектора.

— Така, я сега опитай.

Ико, легнала по гръб на земята, хвърли поглед надолу, после изви главата си наляво. Очите й светнаха и тя опита надясно, за да изпробва всички възможни посоки. И засия.

— Работи!

Синдер се потупа по брадичката с края на тънките си клещи.

— В третия прешлен все още има една малка огъната част, но сега не мога да направя нищо повече. Трябва да изчакаме, докато успеем да намерим нов прешлен. Я пак опитай пръстите.

Ико размърда пръстите първо на ръцете, после и на краката си. Вдигна ги, така че те застанаха перпендикулярно на пода, после продължи към главата си и накрая вече направо целуваше коленете си. Тя нададе радостен вик, хвърли се напред и като използва инерцията, скочи право на крака.

— Работи! Всичко работи!

— Ико, стига, престани! — Синдер също стана. — Трябва да…

Но преди да довърши, Ико я дръпна към гърдите си и я стисна, като се олюляваше и трепереше от радост.

Андроид. Треперещ от радост.

— Ти си най-добрият механик, за който един андроид може да си мечтае!

— Кажи го, когато в гърлото ти спре да зее тая огромна дупка — рече Синдер и се дръпна от прегръдката й. Ико погледна отражението си в прозореца на кораба и трепна. От гърлото до гърдите й облицовката беше съдрана и Синдер можеше да види вътрешните й механизми. Централният процесор, намотките, свръзките, всичко беше на показ.

— Ох, пфу, че гадно — каза Ико и се помъчи да скрие дупката с двете си ръце. — Мразя, когато жиците ми се виждат.

— Чувството ми е познато. — Синдер дръпна чифт клещи от магнитната лента на стената. — Ела тук. Дай да видим дали няма да мога да огъна част от външната облицовка и да я върна на мястото й. Като цяло тъканта на кожата ти няма да може да се поправи. Няма да стане идеално, но сега толкова мога да направя. За известно време може да се наложи да носиш поло.

Ико въздъхна и отиде при Синдер.

— Представи си само — капитан Трън тъкмо ми донесе това прекрасно тяло, а глупавите лунитяни се появяват и всичко развалят.

Синдер се подсмихна.

— Спри да бъбриш за минутка, докато свърша с облицовката.

Ико нетърпеливо затропа с пръсти по хълбока си, а в това време Синдер изви външната облицовка в нещо, което като форма приличаше на ключица.

Зад нея вратата се отвори с бучене.

— Ето я и нея, Ваше Величество.

Синдер се скова. Клещите още стискаха облицовката на Ико. Чуха се стъпки, после Ико изпищя и изблъска Синдер и клещите й.

— Не му позволявай да ме види в този вид! — изкрещя тя и се скри зад капсулата.

Синдер преглътна, пъхна клещите в задния си джоб и бавно се обърна. Каи хвърли мрачен поглед към капсулата и към краката на Ико, към шкафовете с инструментите и към захранващите кабели, закрепени по стените. Накрая отново се спря върху Синдер.

Крес и Трън се въртяха любопитно на вратата.

— Събудил си се — запъна се Синдер. После осъзна, че това прозвуча глупаво, и се опита да се поизправи. — Как се чувстваш?

— Отвлечен. Как трябва да се чувствам?

Синдер потърка китката си. Изкуши се да повика обаянието си, за да скрие киборгската си ръка, но това, разбира се, също щеше да бъде глупаво. Пък и беше нещо, което Левана би сторила.

— Надявах се да се чувстваш отпочинал? — каза тя и се опита да се усмихне плахо. Отговор не последва. Нито усмивка. Нито тих смях. Нито искрица хумор.

Синдер стисна устни.

— Трябва да поговорим — обади се Каи.

Трън подсвирна бавно.

— Никой не се радва да чуе тази реплика.

— Трън — Синдер го изгледа свирепо, — иди да покажеш на Ико инструментите в пилотската кабина.

— Отлична идея — изчурулика Крес и избута Трън от вратата. — Хайде, Ико, ела.

Ико още се криеше и свенливо се бе загърнала с ръце.

— Той гледа ли?

Каи повдигна едната си вежда.

— Не гледа — отвърна Синдер.

Колебание.

— Сигурна ли си?

Вбесена, Синдер направи знак на Каи.

— Не гледаш!

Той вдигна очи към тавана.

— В името на всички звезди! — и като скръсти ръце, Каи им обърна гръб. Синдер махна на Ико.

— Чисто е. Ще довършим това… после.

Ико хукна към коридора при Крес и Трън и плитките й заподскачаха.

— Толкова се радвам, че сте жив и здрав, Ваше Величество! — викна тя след него. Докато вратата се затваряше, тя окуражително вдигна палци на Синдер.

И след това двамата останаха насаме.

Глава шестдесета