Крес

— Не мога да повярвам, че ме отвлече! — извика Каи и се завъртя с лице към нея, преди Синдер да смогне да се окопити. — Намираме се на космически кораб, Синдер! В космоса! — той посочи към стената. В действителност тази стена не беше външна, но Синдер реши, че няма нужда да му навира в лицето този факт. — Не мога да стоя на космически кораб! Държавата ме чака да я управлявам. Хората разчитат на мен. На прага на война сме. Ти даваш ли си сметка за това? Война. Където хората умират. Не мога да стоя тук и да се занимавам с теб и бандата ти пройдохи! Имаш ли представа, че си приютила един от мутантите на Левана?

— О, да. Това е Вълка. Той е безобиден. — Тя завъртя очи. — Е, не точно…

Той се изсмя, но рязко, като че не беше на себе си.

— Не мога… как да… Ама ти какво си мислеше?

— Няма нужда да ми благодариш — измърмори тя и предизвикателно скръсти ръце.

Той я изгледа намръщено и без благодарност.

— Върни ме на Земята.

— Не мога.

— Синдер… — Каи се намуси. Преосмисли нещо. Омекна… съвсем малко.

Промяната мигновено проби защитата на Синдер и предизвика необичайно вълнение в гръдния й кош. Тя заби нокти в лакътя си.

— Като човек, който разбира причините за отвличането и всъщност се възхищава на способността ти да го доведеш докрай, аз… умолявам те. Синдер. Моля те. Върни ме.

Синдер си пое дъх.

— Не.

Мекотата изчезна на мига. Каи наклони назад глава и прокара ръце през косата си. Синдер се изненада колко близък й беше жестът му.

— Откога си станала толкова нетърпима?

Тя потри върха на ботуша си в пода.

— Добре! Като твой император ти заповядвам да ме върнеш на Земята. Начаса.

Синдер се залюля на пети.

— Каи… Ваше Величество. Може би ще си спомните, че аз съм лунитянка. А на лунитяните е забранено да получават гражданство в Източната република. Следователно… вие вече не сте мой император.

— Това не е шега.

Синдер се изненада как я ужилиха думите му. И както преди в двореца, възмущението й бързо пламна.

— Нямате представа колко сериозно приемам всичко.

— Нима? Знаеш ли какви ще бъдат последиците от действията ти?

— Да, знам. Знам, че това е война. Знам, че още хора ще умрат, преди всичко да е свършило. Но ние нямахме друг избор.

— Твоят избор беше да не се месиш! Твоят избор беше да не предприемаш нищо! Това е моя работа, мое задължение. Аз съм императорът. Остави ме аз да се оправям.

— И да ти позволя да се ожениш за нея? Така ли щеше да се оправиш?

— Решението си е мое.

— Решението ти е глупаво!

Каи се завъртя, вплете пръсти в косата си и заради препарата, който бяха използвали стилистите за сватбата, тя щръкна още повече от обикновено. Но, звезди, той изглеждаше фантастично.

Ядосана на себе си, Синдер заглуши мислите си.

— Моля те — рече той с напрегнат глас и отново се обърна към нея. — Моля те, кажи ми, че това не е някой… някой дребнав жест на ревност. Моля те, кажи ми, че не си ме отвлякла заради поканата, която ти отправих за бала, или заради онзи път в асансьора, или…

— О, не говориш сериозно, нали? Дано нямаш толкова ниско мнение за мен.

— Синдер, ти ме простреля, после ме отвлече. Откровено ти казвам, не знам какво да мисля.

— Е, даже и да не ти се вярва, не те отвлякохме единствено заради теб самия. Опитваме се да спасим целия свят от обсебената от властта твоя годеница. Аз няма да позволя на Левана да стане императрица. Няма да й дам да си развява свободно коня из Републиката. Но ни трябва още време.

— Още време за какво? Всичко, което правиш, я вбесява още повече и когато нанесе ответния си удар, гневът й ще бъде още по-страшен. И това ли е част от големия ви план, или измисляте всичко в движение?

Кръвта на Синдер кипна и на нея отчаяно, отчаяно й се прииска да може да му каже, че, да, разбира се, те си имаха грандиозен план, който съвсем сигурно щеше да проработи. Съвсем сигурно щеше завинаги да отърве всички тях от кралица Левана и нейната тирания. Но сигурност нямаше. Само надежда колкото сламка и съзнанието, че нямат право да губят.

Синдер преглътна с мъка.

— Имам план как да сложим край на всичко завинаги. Но ми трябва помощта ти.

Каи стисна горната част на носа си.

— Синдер, аз мразя Левана колкото и ти. Но тя е човекът, който дърпа конците. Тя има една армия… в живота си не съм виждал нищо подобно. Онези дребни нападения отпреди две седмици, когато убиха шестнадесет хиляди човека ли? Ами те са смешни в сравнение с онова, на което тя е способна. Освен това тя има лекарство против летумозиса, а ние отчаяно се нуждаем от него — сама знаеш колко много се нуждаем от него. И макар мисълта да се оженя за Левана и да я короновам като императрица предизвика у мен желанието да си издера очите, нямам друг избор.

— Да си издереш очите ли? — рече тя тихо. — Тя би могла да те накара да ги издереш.

Лицето му потъмня.

— И ти също, както се говори.

Тя изви поглед настрани.

— Каи… Ваше Величество…

Той махна с ръце.

— Каи е добре. Все едно, давай на „ти“.

Синдер стисна устни. Чувстваше се победител, без да е заслужила победата.

— Трябва да ми се довериш. Можем да я победим. Знам, че можем.