Крес

Дълго време тя се бори с отслабналата си воля, знаейки, че до нея има оставени бонбони. Нямаше никаква причина да вярва на момичето. И Скарлет не й вярваше. Но когато празният й стомах я заболя и главата й се замая от глад, тя се предаде и отвори кутията.

Извади един бонбон. Той беше гладък като стъкло между зъбите й. Външният слой лесно се счупи и отвътре потече топъл, сладко-кисел сироп, който се разля върху езика й.

Скарлет изпъшка и отпусна главата си на твърдия под. Нищо, дори високо ценените домати на баба й, изобщо нищо не можеше да се сравни по вкус с бонбоните.

И тогава, докато търсеше с езика си останали от бонбона парченца по венците, едно изтръпване затопли гърлото й. То се разля навън, в гърдите й, мина през стомаха, по ръцете й, та чак до липсващия пръст, а след себе си оставяше спокойствие.

Когато топлината изчезна, Скарлет разбра, че тя бе отнесла всичката болка със себе си.

Глава петдесет и девета

Сякаш някой бавно го теглеше от спокойната тъмнина — както човек се събужда от хубав сън, докато подсъзнанието му се мъчи да го задържи поне още малко в съня. И тогава, с гневно примирение, Каи се събуди, отвори широко очи и се вторачи в някакви летви, които виждаше за първи път. Долната страна на леглото на втория етаж.

Той разтърка очи, като си мислеше, че не се е разбудил напълно. Гърдите му пулсираха от болка, а стомахът му се надигаше. Извърна главата си на една страна и усети болка във врата си. Опипа с ръка челото си и откри, че имаше лепенка.

Но погледът му вече обхождаше стаята. В другия й край имаше малко писалище и практичен гардероб, но стаята беше толкова малка, че можеше да се пресегне до тях и от леглото. До вратата беше оставена да свети мъждива лампа. Стените бяха от метал, а бодливото одеяло, на което лежеше, беше в армейско кафяво.

Пулсът му се ускори и той подпря ръка на леглото отгоре, че да не си удари главата в него, и свали краката си отстрани. Те тупнаха глухо на голия под и Каи с изненада установи, че е с обувки.

Официални обувки.

Официален панталон.

Сватбената риза и поясът му — смачкани и раздърпани.

Велики звезди. Сватбата.

Устата му изведнъж пресъхна. Каи скочи от леглото и запреплита крака към малкия прозорец. Сложи ръце от двете му страни. Ченето му увисна, сърцето му падна в петите.

Звездите наистина бяха велики. Никога не беше виждал толкова много и толкова ярки звезди. Зави му се свят — странно, уж трябваше да гледа нагоре към нощното небе, а нещо май се бе случило с гравитацията. Къде беше хоризонтът, че да се ориентира? Студена пот изби по челото му, когато притисна едната си страна до стената и се помъчи да надникне надолу, колкото му позволяваше малкият прозорец и…

Земята.

Каи се отблъсна от стената и за малко да падне, но се улови за горния матрак на двойното легло. Сърцето му прескочи и той потрепери.

Парченцата от пъзела взеха да се наместват в размътения му мозък. Синдер. Ножът. Превръзките на китката и на врата му — чиповете за проследяване. Но нали чипът на врата му беше строга тайна? И пистолетът или нещо, дето беше вградено в ръката й. Парещата болка до гърдите му, която още не беше отшумяла.

Нима го беше простреляла?

Той прокара ръка през косата си, обърна се и отвори силно вратата.

Намери се в тесен коридор, осветен по-ярко от стаята му. В далечния край имаше нещо като кухня. От другата посока се чуваха гласове. Каи изправи раменете си и тръгна натам.

От коридора се влизаше в огромно метално помещение, наблъскано с пластмасови щайги. През портала отсреща той видя лампичките и инструментите в пилотската кабина и още един изглед към Земята, който секваше дъха.

Когато приближи, видя, че в пилотските кресла седят двама души.

— Къде е Синдер?

Те се извърнаха с лице към него и момичето скочи на крака.

— Ваше Величество!

На лицето на мъжа разцъфна широка усмивка. Той се позабави със ставането, като първо взе някаква пръчка от стената.

— Добре дошли на борда на Рампион, Ваша Величественост. Капитан Карсуел Трън на вашите услуги. — И Трън се поклони. Каи се навъси.

— Да, познах ви.

— Нима? — Усмивката на мъжа цъфна още по-широка и той сръга с лакът момичето. — Познал ме е.

— Къде е Синдер?

Момичето се залюшка притеснено на пети.

— Струва ми се, че е в дока с капсулата, Ваше Величество.

Каи се обърна, направи няколко крачки към товарното и изскимтя.

Със скръстени крака на една щайга седеше мъж с игла в ръка, конец в устата и купчина окървавени превръзки до него. Тялото му беше обезобразено от безброй рани и белези — както стари, така и нови. На лявата му ръка имаше черна татуировка.

Той вкара иглата в една дълбока рана отстрани на тялото си, остави конеца да падне от устата му и кимна.

— Ваше Величество.

Сърцето на Каи слезе в петите му. Краката му се заковаха за пода и той зачака мъжът всеки миг да се хвърли отгоре му и да го пребие до смърт. За първи път срещаше лично някой от вълците на кралицата, но беше изгледал предостатъчно записи. И знаеше колко са бързи, какви убийци са.

След миг неловко мълчание мъжът се върна към раната си.

— Ваше Величество?