Крес

— Как? Дори ако… да кажем, че се справиш. Да кажем, че дори успееш да я убиеш. Пак остава цяла шайка чародеи, които с готовност ще заемат мястото й, а от това, което съм виждал, хич не са по-добри.

— Ние ще изберем човека, който да я замени. В действителност… вече имаме заместник.

Каи се подсмихна.

— А, разбирам. Сигурно си мислиш, че лунитяните ще вземат да се кланят… на когото и да е… — Той замълча и ококори очи. Само за миг гневът му се бе стопил. — Освен ако… стой. Какво искаш да кажеш…?

Синдер заби поглед в пода. Той направи крачка към нея.

— Намери ли я? Принцеса Селена? Заради нея ли е всичко това?

Синдер извади клещите от джоба си — имаше нужда да върти нещо в ръцете си, докато нервите й святкаха и пукаха. Сети се, че металната й ръка още е гола, но Каи не бе погледнал към нея ни веднъж по време на целия спор.

— Синдер?

— Да — въздъхна тя. — Да, намерих я.

Каи посочи към товарното отделение.

— Онова русо момиче ли?

Синдер поклати глава и Каи се намръщи.

— Момичето от Франция тогава? Как й беше името… Скарлет някоя си?

— Не, не е Скарлет. — Тя стисна клещите, опитвайки се да насочи в тях всичката си изтощена енергия.

— Къде е тя тогава, на кораба ли е? Може ли да се запозная с нея? Или още е някъде на Земята и се укрива, а?

Когато Синдер замълча, Каи се намръщи.

— Какво има? Тя добре ли е?

— Трябва да те питам нещо и искам да ми отговориш честно.

Тозчас той присви очи подозрително и Синдер се засегна повече, отколкото й се искаше да признае. Тя отпусна клещите.

— Наистина ли мислиш, че манипулирах съзнанието ти по-рано, когато се запознахме? И по време на всичките ни срещи преди бала…

Той отпусна рамене.

— Защо изместваш темата?

— За мен е важно — тя му обърна гръб и се захвана да прибира инструментите, с които беше поправила Ико. — Но ще разбера, ако си мислиш така. Знам как ти се е видяло всичко.

Каи повъртя обредния си шал, след миг го извади през главата си и го смачка на топка.

— Не знам. Никога не съм искал да го вярвам, но трябваше да си задам този въпрос. А когато падна и видях обаянието ти… Синдер, ти имаш ли някаква представа колко е красиво обаянието ти?

Синдер трепна, защото знаеше, че Каи не й правеше комплимент. Болезнено е да те гледа човек, така й беше казал тогава.

— Не — каза тя и за да се разсее, върна всеки инструмент на отреденото му място върху магнитната стена. — Аз не мога да го видя.

— Ами, то е… в онази нощ много ми дойде. Но Левана толкова пъти ме е манипулирала, че знам какво е усещането. С теб никога не съм се чувствал така.

Синдер закачи и последния инструмент.

— Разбира се, медиите предпочитат да мислят, че точно това се е случило. Удобно е.

— Да — тя му хвърли поглед през рамо, — удобно извинение да поканиш киборг на бала.

Той примигна.

— Удобно извинение да поканиш лунитянка на бала.

Възелът, на който се бе вързал стомахът й от седмици насам, взе да се развързва мъничко.

— Не че има някакво значение, но… никога не съм. Не съм те манипулирала. И никога няма да го направя. — Синдер се подвоуми. Даде обещание, а не знаеше дали ще може да го спази. Нямаше да може, ако той откажеше да им помогне. — И освен това се опитах да ти кажа, че съм киборг, тоест донякъде. Сигурна съм, че поне два пъти го обмислях.

Каи взе да клати главата си и Синдер затаи дъх.

— Не, ти беше права. Ако ми беше казала, аз никога повече нямаше да ти проговоря. — Той се взря в шала, увит между пръстите му. — Макар че ми се иска да вярвам, че бих постъпил другояче.

Той срещна погледа й и тя се сепна, защото видя, че ушите му бяха порозовели. И тогава устните му се извиха в тъничка усмивка.

Ето тази усмивка беше чакала.

Но тя не се застоя дълго.

— Синдер. Виж. Много се радвам, че не съм женен в момента, но отвличането пак си остава голяма грешка. Не мога да рискувам да разгневя Левана. Какъвто и да е планът ти, трябва да го изпълните без мен.

— Не мога. Имам нужда от помощта ти.

Той въздъхна развълнувано и тя видя, че решимостта му рухна.

— Вярваш ли, че Селена може да свали Левана от трона?

Синдер захапа вътрешната страна на бузата си и кимна.

— Вярвам.

— В такъв случай се надявам да не се бави много.

Синдер прокара ръцете си надолу от двете страни на тялото си и усети как напрежението я притиска в гърдите.

— Каи, чуй ме. Принцеса Селена може да не е точно това, което ти си се надявал да бъде. Не искам да останеш разочарован. Знам, че си вложил много усилия, за да я откриеш и…

— Защо? Какво й има?

Синдер трепна и сключи ръце. Метал в плът.

— Ами, тя е била спасена от пожара, но той е унищожил голяма част от тялото й. Изгубила е някои крайници. Наложило се да й присадят и кожа. И… тя не е… съвсем цяла.

Той сбърчи вежди.

— Какво намекваш? Да не би да е в кома?

— Вече не. — Тя се подготви за реакцията му. — Но принцесата е киборг.

Той ококори очи, а сетне погледът му взе да се стрелка из стаята, сякаш не можеше да гледа Синдер, докато смила информацията.

— Разбирам — рече той бавно, преди отново да срещне очите й. — Но… тя е добре, нали?

Въпросът я свари неподготвена и тя се изсмя слисано.