Кървавата река

Чувстваше се безпомощен. Ако тя само можеше да види, че той е тук… ако можеше да се свърже с нея и да й даде да разбере, че е в сигурни ръце… че трябва да ЖИВЕЕ!

Той се загледа в светещите въглени. Следващите няколко седмици нямаше да са леки. Когато Кадилак научеше, че Клиъруотър е качена на борда на „Ред Ривър“, щеше да пощурее. Но това трябваше да се направи. Това беше единственият начин да се спаси животът й. За Стив само това беше важно. Само висококвалифицирани хирурзи с модерната техника, разработена от Първото семейство, можеха да й помогнат. Мистър Сноу щеше да разбере. Стив разчиташе, че неговите мъдри, спокойни съвети ще успокоят Кадилак. От своя страна, Стив беше готов за примирие, всъщност беше готов да тури край на враждата. Завинаги. В сегашната ситуация никой от тях не можеше да си позволи лукса за още един спор.

Като част от лекарския екип на ешелона и чрез връзката си с Карлстром Роз щеше да се погрижи Клиъруотър да получи най-доброто възможно лечение. И при първа възможност щеше да й предаде, че не е изоставена. Освен това щеше да каже на Карлстром, че Клиъруотър трябва да бъде оставена на ешелона като уловка за привличане на другите.

Карлстром трябваше да повярва, че Стив е абсолютно лоялен към Федерацията — както твърдеше Роз. Но не беше така. Лекарските умения на Федерацията щяха да закърпят тялото на Клиъруотър, но тя щеше да се възстанови в Плейнфолк.

Така или иначе — в момента той нямаше ни най-малка представа как може да стане това — Стив възнамеряваше да спаси Клиъруотър от „Ред Ривър“: ешелона с най-добрата бойна история и най-много избити мюти. Задачата, която си беше поставил, беше равносилна на опит да щурмува с голи ръце крепостта на шогуна в Йедо. Нормално той би изоставил тази идея като невъзможна, но с Роз вътре ситуацията беше съвсем различна…

Стив взе разсеяно един объл камък и го заобръща; искаше да има способността на Кадилак да чете бъдещето в камъните. Нищо не се случи. Камъкът не оживя. Но докато го стискаше, той се сети за предсказанието на Кадилак, направено на стръмната скала, когато той бе излетял в утринното небе…

„Той ще се върне ли?“ — бе попитала Клиъруотър, когато „Блу-Бърд“ се беше насочил към Сухите земи на юг.

„Да, по времето на Новата земя — бе отговорил Кадилак. — Ще дойде с маска на приятел, със смърт, криеща се в сянката му, и ще те отнесе с кървава река.“

Винаги когато беше мислил върху тези думи, той беше приемал, че думите „кървава река“ означават ужасна битка — за която по някакъв начин той щеше да е отговорен и в която щяха да загинат стотици. Защото той щеше да дойде със „смърт, криеща се в сянката му“ и защото преди Кадилак да беше направил предсказанието Мотор-Хед го беше нарекъл „Носител на смърт“.

Но сега Стив разбра, че думите могат да се разтълкуват по съвсем друг начин. „Кървавата река“, която щеше да отнесе Клиъруотър, можеше да е „Ред Ривър“11! Ешелонът, на който щяха да се качат!

„Ще умра ли — бе попитала тя — в тъмнината на техния свят?“ Неговият свят?

„Ще живееш“ — беше отговорил Мистър Сноу.

О, Небесна майко! Сърцето на Стив щеше да се пръсне. Как можеше да е бил сляп толкова време!

Той хвърли камъка, обгърна с ръка главата на Клиъруотър и я притегли по-близко до себе си.

— Ти ще живееш! — прошепна страстно той. — Ще живееш!

Високо в тъмното небе се плъзнаха червени светлини.

Затворените клепки на Клиъруотър трепнаха, когато вътрешният глас на Роз мина през объркването, обхванало ума й, и стигна до сърцевината на съществото й.

„Привет, сестричке. Най-после се срещнахме под звездите, които са наш дом. Нося ти любов и живот. Дръж се. Времето наближава. Нашата обща работа започва…“