Кървавата река

Подобно на границата между повърхността и подземния свят Санта Фе, към която пътуваше Хартман, ешелонът под негова команда също беше артефакт от третото хилядолетие. Построен през 2961 година, „Луизианската дама“ — за екипажа просто „Дамата“ — беше брониран влак, висок над тридесет фута, имаше шестнадесет вагона и беше дълъг деветстотин фута.

Това беше подвижен дом на хиляда пионери — мъже и жени, които ядяха, къпеха се, спяха, воюваха и умираха един до друг в продължение на девет месеца от годината, които ешелонът прекарваше в операции на повърхността на земята. Носеха едни и същи дрехи и това бе така от Холокоста. До днес генерален президент винаги бе ставал мъж и поколения жени бяха служили като майки-настойнички на неговите деца, но извън тези две неизменни функции нямаше никаква друга дискриминация на база пол. Във Федерацията мъжете и жените се радваха на пълно равенство в статус и възможности от почистването на тръби в инсталациите за отпадни води на ниво А до най-високия изпълнителен пост в Черната кула и воюване на предната линия срещу мютите.

Всеки вагон, свързан със съседния посредством гъвкав коридор, беше дълъг петдесет и пет фута и широк тридесет с пространство в него за три палуби; в двата края имаше двойки гигантски барабанообразни гуми с ниско налягане, високи дванадесет фута и също толкова широки.

Хартман седеше в „седлото“ — горната палуба на командния вагон. То приличаше на мостика на фрегата отпреди Холокоста и под него имаше версия на корабен огневи/команден контролен център. Заместникът на Хартман, лейтенант Купър, отговаряше за втория, дублиращ, команден вагон на опашката, поради което ешелонът нямаше преден и заден край. „Дамата“ можеше еднакво лесно да се движи назад и напред или да се раздели на два независими сегмента — тактика, която често беше обърквала нападащите мюти.

Съставът на ешелона можеше да се модифицира в зависимост от това дали „Дамата“ извършва продоволствен курс до попътните станции, или провежда бойни операции. В бойна конфигурация влакът теглеше десет бойни вагона, оборудвани с кули с многоцевни оръдия отгоре и отстрани, „кървав вагон“ с екип лекари, оглавявани от капитан-хирург Кийвър, и авиовагон, на който се намираше въздушната сила на ешелона — десет самолета „Скайхок Марк I“, едноместни с делта крило — едновековното им производство беше чествано през 2983 година.

Авиовагонът имаше плосък покрив с двойно по-голяма широчина, който служеше за миниписта за излитане. С широко отворени дроселни клапи скайхокът излиташе от поставен под ъгъл парен катапулт и се „приземяваше“ с помощта на спирателна кука също както самолетите на самолетоносачите през двадесетото столетие. Поради специалното разпределение на вътрешността авиовагонът и силовият вагон имаха по-малко оръжия от другите. Командните и бойните вагони буквално бъкаха от бойна техника — топлинни сензори, оптични уреди за нощно виждане и инфрачервени лазерни далекомери.

Също като екипажите на подводниците и бомбардировачите с голям обсег на действие от ерата преди Холокоста, пионерите живееха заобиколени от апаратура и оръжия. В десетки помещения под пода бяха разположени складове за амуниции, койките бяха сгъваеми и се ползваха на смени от дневния и нощен дежурен персонал и, както на подводниците от Старото време, нямаше прозорци. В критичен момент можеха да се отворят тесни процепи за гледане, но при нормални условия какво има навън се наблюдаваше на видеоекрани.

Ешелонът бе затворена среда, екранирана срещу радиацията, която още съществуваше в Света със синьото небе, и въздухът, който циркулираше вътре, грижливо и непрекъснато се филтрираше. За девет столетия от Холокоста условията значително се бяха подобрили, но пионерите все още „изтегляха трикове“ — жаргон основан на акронима ТРИК1.

Според Първото семейство за замърсяването на въздуха бяха отговорни полухората мюти. И всички знаеха, че това е вярно, защото те самите не страдаха от него. Мютите имаха отровни кожи, които, ако се допреш до тях с голи ръце, причиняваха на нормалните човешки същества загниване и освен това излъчваха отровни химикали, които замърсяваха атмосферата.

Всеки пионер, дишал нефилтриран въздух, беше изложен на риск. Дори ако не загинеха в бой, пионерите знаеха, че деветмесечен тур в операции над земята съкращава с няколко години и без това краткия им живот, но те правеха тази жертва без колебание. „Те умряха, за да живеят другите“ беше фраза, набивана ежедневно в съзнанието на трекерите още от двегодишна възраст, думите бяха изсечени на мемориалната стена на централния площад във всяка дивизионна база. Те можеха също да се видят изписани с огромни букви по стените на коридорите, галериите и тунелите на платформите на станциите на метрото и на радиалните и кръгови пътища, свързващи мрежата от жилищни шахти.