Кървави книги (Том I)

— Ще бъде честно да те информирам, че се счита за неблагочестиво човек да има каквито и да било контакти с такива като мен. Дори за еретично.

— Нима?

— О, да — потвърди Плямпалото, ентусиазирано от своето пророчество. — Изгаряли са хора и за по-малко.

— Не и през този век — рече Поло.

— Но Серафимите ще видят — настоя бесът. — А това означава, че никога няма да отидеш на онова място.

— Кое място?

Плямпалото се напъна да произнесе специалната дума, която бе чуло от Велзевул.

— Рая — изрече триумфално то. На лицето му разцъфна противна усмивка. Това бе най-хитрият му ход до момента — изопачаване на теологията.

Джак кимна бавно и започна да дъвче долната си устна.

Демонът навярно му казваше истината: Домакинът на светци и ангели едва ли щеше да погледне благосклонно на връзката му с подобно създание. Достъпът до райските градини сигурно вече му бе забранен.

— Е — рече накрая той. — Знаеш какво имам да кажа по въпроса, нали?

Плямпалото го изгледа намръщено. Не, не знаеше. После доволната му усмивка помръкна, защото проумя накъде бие Поло.

— Какво казвам? — попита Джак.

Победен, демонът промърмори фразата:

— Che sera, sera.

Поло се усмихна.

— Все още има надежда за теб — рече той и го преведе през прага, като затвори вратата с почти ведро изражение.

Кървав свински блус

Можете да помиришете децата, преди да ги видите, да подушите застоялата им млада пот в коридорите със зарешетени прозорци, киселия им дъх, немитите им глави. И да чуете сподавените им заради правилата гласове.

Не тичай. Не викай. Не свири с уста. Не се бий.

Наричаха го Дом за временно задържане на непълнолетни закононарушители, но си беше жив затвор. Имаше ключалки, ключове и надзиратели. Либералните жестове бяха малко, нарядко и не можеха да скрият напълно истината; „Тетърдаун“ беше просто затвор с по-ласкаво наименование и обитателите му го знаеха.

Не че Редман хранеше някакви илюзии за бъдещите си ученици. Те не бяха стока и с основание бяха под ключ. Повечето от тях биха ви ограбили, още щом ви видят; биха ви осакатили, ако им хрумне, без да се замислят. Редман имаше зад гърба си достатъчно години полицейска служба, за да вярва в лъжите на социологията. Познаваше жертвите, познаваше и хлапетата. Те не бяха криворазбрани умствено изостанали деца — те бяха бързи, безскрупулни и аморални като бръснарските ножчета, които криеха под езиците си. Нямаха нужда от сантименталности, просто искаха да бъдат освободени.

— Добре дошли в „Тетърдаун“.

Жената Левъртън ли се казваше, Левърфол или…

— Аз съм доктор Левъртал.

Левъртал. Да. Коравата кучка, с която се бе запознал на…

— Запознахме се на интервюто.

— Да.

— Радваме се да ви видим, господин Редман.

— Нийл. Моля, наричайте ме Нийл.

— Стараем се да не употребяваме малки имена пред момчетата, защото започват да си мислят, че им е позволено да се ровят в личния ви живот. Предпочитам да използвате собствени имена само в извънработно време.

Не му каза своето. Сигурно имаше студено име. Ивон. Линда. Щеше да й измисли нещо подходящо. Изглеждаше на петдесет, но навярно беше с десет години по-млада. Не носеше грим, а косата й бе прибрана в толкова стегната опашка, че той се учуди как очите й не са изхвръкнали.

— Уроците ви ще започнат вдругиден. Управителят ме помоли да ви посрещна в Дома от негово име и да го извиня, че не може да присъства лично. Имаме инвестиционни проблеми.

— Не е ли винаги така?

— За съжаление да. Страхувам се, че тук плуваме срещу течението; общото настроение в страната е много консервативно, когато става дума за ред и законност.

Какво се криеше зад тези деликатни думи? Пребий до смърт всяко хлапе, което е прекосило неправилно улицата? Да, навремето и той разсъждаваше така, но това беше погрешно, беше точно толкова лошо, колкото и прекалената сантименталност.

— Работата е там, че можем да загубим напълно „Тетърдаун“ — каза Левъртал, — което би било срамно. Знам, че не изглежда много като…

— Но е дом — засмя се той. Тя сякаш изобщо не чу шегата.

— Вие — продължи с по-твърд тон Левъртал — имате солиден (дали не каза съмнителен?) опит като полицай. Надяваме се, че назначението ви ще бъде посрещнато добре от инвеститорите.

Значи такава била работата. Един невзрачен бивш полицай, нает, за да се угоди на властите, за да се демонстрира дисциплина. В действителност те не го искаха. Искаха някой социолог, който да пише подробни доклади за ефекта на класовата система върху жестокостта сред тийнейджърите. Тя му съобщаваше спокойно, че е аутсайдер.

— Казах ви защо напуснах полицията.

— Да, споменахте ми. Напуснали сте поради непригодност.

— Просто не исках чиновническа работа, а те не ми позволяваха да върша това, в което съм добър. Някои от тях смятаха, че представлявам опасност за самия себе си.

Левъртал изглеждаше леко смутена от обяснението му. Тя също беше психолог; би трябвало да е заинтригувана от чутото — той споделяше личната си болка. Признаваше си всичко, за бога.