Кръвна линия

— И са добри в това — добави Сейчан, вероятно имайки предвид Петра. — Няма да си отидат тихо. Ще оставят диря от разрушения след себе си. Не от желание за отмъщение — те са прекалено студени и пресметливи за подобно нещо. Ще го направят, защото ще им бъде от полза в дългосрочен план. За да прикрият бягството си.

— Но как да ги намерим? — попита Пейнтър.

Грей кимна към екрана на лаптопа.

— Започваме оттук. Те не знаят, че сме наясно с това. — Посочи червените линии. — Ще започнем да дърпаме нишките и да се надяваме, че останалото ще се разплете само.

— Трябва да има начин да открием кои нишки са най-подходящи за дърпане. — Пейнтър се наведе към вградения в компютъра микрофон. — Джейсън, има ли начин да анализираме външните линии и да определим кои продължават най-назад в миналото? Иначе казано, кои имат най-богато генетично наследство?

— За това ще ми е нужно малко повече време.

Пейнтър се обърна към Грей.

— Съдейки по огромните бази данни, които си видял в Хижата, наследствеността е важна за тях. Ами ако Кръвната линия свързва властта с генетичното наследство? Колкото по-богато е наследството ти, толкова повече власт имаш. Ако успеем да проследим тези линии…

— Готово — обади се Джейсън. — Би трябвало да видите как някои линии стават по-дебели, с по-голяма наследствена тежест.

На екрана еднообразните алени линии бавно започнаха да се променят — някои изтъняваха, други изпъкваха повече.

След като процесът завърши, Пейнтър заръча на Джейсън да избере най-дебелата и да я проследи до нашето време. Тя би трябвало да посочи държащите властта в това поколение.

Малкият курсор на екрана тръгна по дебелата линия и спря върху едно–единствено име в края. То светна ярко, за да го видят всички.

— Мамка му — изруга Ковалски, изразявайки чувствата на всички останали.

Грей си спомни дигитално маскирания глас по радиото, който нареди убийството. Това беше човекът, който бе манипулирал събитията от самото начало. Кръвната линия не беше планирала Робърт да поеме мъката на нацията и да я превърне в президентски мандат.

Друг щеше да го направи.

Името й блестеше на екрана.

ТЕРЕЗА МЕЛЪДИ ГАНТ

Опечалената вдовица щеше да заиграе на струните на страната и да поеме мантията на мъртвия си съпруг.

Но това не беше най-лошата новина.

— Директоре — каза Джейсън. — Тя е тук. Първата дама пристигна преди пет минути с охраната си от Сикрет Сървис.

— Какво?

— Президентът я повика. След един час трябва да се появи пред нацията. Искаше жена му първа да разбере, че е оцелял — да го чуе от него, но и да сподели добрата новина за Аманда и бебето.

— Къде е тя?

— В момента е долу при тях, сър. А хората й от Сикрет Сървис са все жени. Трябва да…

На заден план се чуха гърмежи.

16,55 ч.

Президентът Джеймс Т. Гант прегърна съпругата си до болничното легло на дъщеря им, разкъсван между мъка и радост, скърбящ за загубата на брат си и ликуващ, че внукът му е жив и в безопасност.

Оглушителните гърмежи в коридора го стреснаха.

„Какво, по дяволите…?“

Беше сам в стаята с жена си и спящото си дете. Беше наредил на агента си от Сикрет Сървис да излезе, за да може семейството да се срещне насаме за няколко минути.

Осъзна грешката си, щом видя черния „Зиг Зауер“ в ръката на жена си, насочен към гърдите му.

— Тереза…?

Впери поглед в лицето й и в този момент осъзна, че жената пред него не е неговата съпруга. Имаше същото лице, но не беше същата жена. Маската беше паднала, в очите й имаше студен блясък. Дори чертите й изглеждаха някак различни, восъчна версия на онова момиче, което навремето беше спечелило сърцето му.

Тя стоеше в защитна поза до леглото на Аманда.

— Джими. — Гласът й също се бе променил, беше станал равен и безизразен, издавайки каква актриса е всъщност. — Ти съсипа всичко.

И той разбра истината.

— Ти си част от Кръвната линия. Също като брат ми.

— Робърт беше никой. Не подозираше за мен. Беше само полезно оръдие, удобен параван. Нищо повече. Потеклото ще оцелее. Винаги оцеляваме. Това е наше рождено право. Правото на прокудените в пустинята. Ще оцелеем.

Джими я гледаше като зашеметен.

— И не сме изгубили всичко. Ти ни даде Аманда. Своенравна и непредсказуема. Не е подходяща за Потеклото, но несъмнено е благословена. Не успяхме с първото й дете, но тя ще ни ражда други, докато не получим онова специално момиче, което ще ни изведе отново от пустинята, по-силни от всякога.

Той направи крачка към нея. Смятаха да му вземат Аманда. Представи си жените, потопени в онези резервоари.

Тереза отстъпи до ръба на леглото, без да сваля поглед от него.

— Но първо, за да отворим пътя обратно към пустинята, където да се скрием… — тя насочи пистолета в лицето му — ние се нуждаем от хаос.

„Какъвто ще предизвика един мъртъв президент“.

— Сбогом, Джими.

— Сбогом, Тереза.

Той трепна и се дръпна назад, когато Аманда — седнала на леглото зад майка си — замахна със стойката на системата и стовари тежката й основа върху главата на съпругата му.

Изхрущя кост и от носа на Тереза бликна кръв.

Тя рухна с объркано изражение.

Първата й емоция, откакто беше извадила пистолета.