Кръвна линия

Грей седеше отделно от другите. Всеки беше приключил с кратката версия на случилото се с него и от всичко научено се събра история за безсмъртие, древни родове и модерни изследвания в областта на военните технологии. Но колкото повече се изясняваше картината, толкова по-неспокоен се чувстваше Грей.

Сейчан се настани на съседната седалка. Жилава както винаги, вече повече приличаше на себе си. Грей обаче долавяше мъката в очите й, макар тя да оставаше невидима за другите. По време на докладите бе забелязал, че тя така и не спомена наученото от отдавна изгубения си баща — че майка й може би е все още жива.

Засега искаше да запази тази подробност само за себе си и Грей й го позволи.

— Какво има? — попита тя и се облегна на него.

— Мисля, че още пропускаме нещо. — Грей поклати глава. Не знаеше как да го изрази с думи. — Струва ми се, че нещо е… непълно.

— Измисли го тогава. Нали това ти е работата? Да събереш парчетата, които не си пасват — на пръв поглед.

„По-лесно е да се каже, отколкото да се направи“.

Може би този път парчетата наистина не си пасваха.

Затвори очи, облегна се назад и въздъхна дълбоко. Главата й докосваше рамото му. Неизвестно как ръката му се беше озовала отново в нейната и палецът му нежно галеше вътрешната страна на китката й. Бяха стигнали дотук, без да казват нито дума, но и двамата знаеха, че така е добре.

Тези парчета си пасваха.

Чувстваше се отпуснат и доволен за първи път от месеци, в покой — и нещата се подредиха идеално в главата му, сякаш винаги са били там.

Рязко се изправи.

Сейчан го изгледа.

— Какво има?

— Еврейската традиция. Робърт спомена за нея. Грешим от самото начало. Не са Гант… изобщо не са били Гант.

Стана и следван от Сейчан, забърза към Пейнтър, който работеше на лаптопа си.

Грей се намести до него.

— Можете ли да заредите онова родословно дърво на Гант, което ми показахте по-рано? И ще ми трябва помощта на Джейсън Картър за едно нещо.

Пейнтър кимна, без да задава въпроси — знаеше, че това е територията на Грей.

Останалите също се насъбраха.

След няколко секунди схемата се появи на екрана, показвайки безбройните разклонения на фамилията Гант. Картата се състоеше от точки, описващи всеки клон, клонче, стъбълце, филиз, корен и пипалце на дървото. Централната маса, където данните бяха най-нагъсто, представяше онези, които носеха името Гант.

Грей обаче не се интересуваше от тях.

— Джейсън е на линия — каза Пейнтър.

— Мога ли да ви помогна, командир Пиърс? — разнесе се гласът на анализатора от вградените тонколони.

— Искам да намалиш образа и да ми покажеш външните краища на родословното дърво.

— Дадено.

Схемата се раздвижи и показа външните спирални ръкави на галактиката, мъглата генетични дири по краищата й, съставени от потеклата, които се отделяха и отново се връщаха при общата маса. Отново и отново, като вълна по ръба на клана Гант. Тези извиващи се криви показваха бледните представители на фамилията, които изоставяли основния клан и се подвизавали няколко поколения под други имена, докато някой бъдещ потомък не се връщал чрез брак обратно във фамилията.

Пейнтър наричаше тези странични линии „маргинали“, защото очертаваха границите на фамилното дърво и представяха онези, които живеят на разстояние от него.

— Какво търсиш? — попита той.

— Споменахте, че подозирате някакъв модел, нещо, което усещате, но не можете да посочите точно.

— Да, но какво значение има сега? Робърт е мъртъв. Можем да изчистим нещата.

— Робърт не е проблемът. И никога не е бил. Мислел си е, че е кралят или най-малкото високопоставена клечка, но всъщност е бил просто кукла на конци, както и всички останали. Използван от Кръвната линия, докато не срязаха въжетата.

В този момент Грей осъзна още нещо и последните парчета попаднаха по местата си.

— Мисля, че Робърт вече е имал търкания с неизвестните кукловоди. Именно той е изпратил съобщението на Аманда да бяга.

Спомни си последните думи на Робърт.

Никой баща не бива да губи дъщеря си…

Той беше мислил за президента толкова, колкото и за себе си. Робърт е знаел какъв личен ад е загубата на дъщеря. Не е можел да допусне брат му да бъде сполетян от същата участ и затова се е опитал да защити Аманда.

— Тогава какво си се замислил? — попита Пейнтър.

Грей посочи екрана.

— Прав сте, тук наистина има модел. Но ние го търсим предубедено, от патриархална гледна точка, при която потеклото се води по мъжка линия и момчетата носят фамилията на бащите си. Именно това е показано на схемата.

— Добре.

— Само че има и обратен подход, друг начин да се погледнат корените на една фамилия. Робърт спомена, че Кръвната линия проследява корените си до родовете, отритнати от Мойсей. Независимо дали е така или не, според него фамилията все още е запазила някои еврейски традиции.

Грей се обърна към Лиза:

— Ти спомена, че тройната спирала може да се предава единствено по женска линия. От яйцеклетка на яйцеклетка, поради цитоплазмената природа на ПНК нишката.

Тя кимна.