Кръвно обещание

се държеше толкова безразсъдно и вятърничаво..., но в сънищата ми показваше

сериозната си, загрижена страна. Никой не предполагаше колко сложна личност е.

Ейвъри изглеждаше озадачена.

- Човече. Бях свикнала да мисля, че да манипулираш въздуха е готино. Явно съм

грешала. – Изневиделица лек бриз подухна косата й и я накара да изглежда така, сякаш

позира за фотосесия на бански костюми.

.

Тя се усмихна очарователно на всички. Липсваше единствено фотографа.

Звънецът накара всички да станат. Кристиан осъзна, че е оставил домашното си в

един от кабинетите и хукна да го вземе, естествено, след като целуна Лиса за довиждане.

И Ейдриън се изнесе бързо.

- Учителите ме гледат накриво, когато се появя, след като часа вече е започнал.

Той се поклони леко на Лиса и Ейвъри.

- До следващия път, дами.

Ейвъри, която не се интересуваше какво мислят учителите, придружи Лиса до

следващия й час. Лицето на по–голямото момиче изглеждаше замислено.

- Значи... ти наистина си с Кристиан, нали?

Винаги е била. Ако Ейвъри бе станала свидетел и на половината от нещата, които

видях аз от връзката на Кристиан и Лиса, нямаше да пита. Лиса се засмя.

- Да, защо?

Ейвъри се поколеба, подхранвайки любопитството на Лиса.

- Ами... чух, че си се забъркала с Ейдриън.

Лиса почти спря на място.

- Къде чу това?

- В Двореца. Кралицата говореше колко е щастлива, че сте двойка и как ви е

писано завинаги да сте заедно.

Лиса изпъшка.

- Така е, защото когато и да ида в Двореца, тя кани и него и после ни праща заедно

да изпълняваме разни поръчки. Не е мой избор... искам да кажа, не ме разбирай

погрешно. Нямам нищо против да прекарвам времето си с него, но причината постоянно

да сме заедно е, защото Татяна така наглася нещата.

- И въпреки това ми се струва, че тя те харесва. Тя говори постоянно за теб, какъв

потенциал имаш и колко се гордее с теб.

- Мисля, че е горда, задето ме манипулира. Всяко посещение там ми причинява

огромна болка. Тя или напълно пренебрегва факта, че се срещам с Кристиан, или не

пропуска възможност да отправи някоя обида за него.

Кралица Татяна, както и много други хора, никога нямаше да простят на

родителите на Кристиан, които сами избраха да бъдат превърнати в стригои.

- Съжалявам, - каза Ейвъри, и изглежда наистина се чувстваше зле. – Не исках да

отварям болезнена тема. Просто исках да знам дали Ейдриън е свободен, това е.

Лиса не се сърдеше на Ейвъри. Яростта й се обърна към кралицата и към начина,

по който тя решаваше, че всеки трябва да се държи така, както тя иска, и да играе по

свирката й. Мороите бяха управлявани от крал или кралица от самото си съществуване и

понякога Лиса смяташе, че е време за промяна. Имаха нужда от система, при която

всички да са равноправни – без значение дали имаха или нямаха благороднически

произход. Дори дампирите. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се

разгаряше темперамента й и я обземаха гняв и разочарование, привични повече на мен,

отколкото на нея. Понякога й се искаше да крещи или да изтича при Татяна и да й каже,

че са приключили. Никой колеж не си заслужаваше да търпиш това. Може би дори

искаше да каже на Татяна, че е време за революция, че е време мороите да бъдат свалени

от власт...

Лиса примигна и с почуда забеляза, че цялата трепери. Откъде идваха тези

емоции? Едно бе да се разстройва заради Татяна, но това...? Не беше изпадала в такива

неконтролируеми пристъпи на ярост, откакто за пръв път беше започнала да използва

духа. Пое дълбоко въздух и се опита да използва една от техниките за успокояване, които

беше усвоила, така че Ейвъри да не забележи в каква откачалка се бе превърнала.

- Просто мразя хората да говорят за мен, това е всичко, - най–накрая рече Лиса.

Ейвъри не бе обърнала внимание на пристъпа на гняв, в който изпадна Лиса.

- Ако това ще те накара да се чувстваш по–добре, не всички са на това мнение.

Срещнах едно момиче... Мия. Така се казваше. Една от тези без благородно потекло. –

Презрителният тон на Ейвъри подсказваше, че тя подкрепяше благородниците, движещи

се между обикновените морои. – Тя се изсмя на слуховете, че ти и Ейдриън сте заедно.

Каза, че е нелепо.

Лиса почти се усмихна. Преди време Мия беше нейна съперница, едно

егоцентрично хлапе. Но след като стригоите убиха майка й, Мия възприе ужасяващо,

решително поведение, такова, каквото аз и Лиса харесвахме неизмеримо много. Мия

живееше в Двореца с баща си и тайно тренираше бойни техники, за да е подготвена един

ден да се бие със стригоите.

- Ох, - каза внезапно Ейвъри. – Ето го Саймън. Трябва да вървя.

Лиса погледна към другия край на залата и видя строгия пазител на Ейвъри.

Саймън можеше и да не е толкова безжалостен като Рийд – брата на Ейвъри, но въпреки

това притежаваше онзи твърд и мрачен поглед, който Лиса забеляза първия път, когато

го срещна. Независимо от това, изглежда Ейвъри се погаждаше с него.

- Добре, - каза Лиса. – Ще се видим по–късно.

- Обзалагам се, - Ейвъри се обърна.

- О, и Ейвъри?

Ейвъри погледна назад към Лиса.

- Да?

- Ейдриън е свободен.

Ейвъри отвърна с бърза усмивка, преди да се запъти към Саймън.