Кръвно обещание

Тя направи физиономия в отговори и го шляпна леко. Стигнаха до крайната точка

на двора и се присъединиха към подобието на редица, която останалите се опитваха да

оформят. Госпожа Малой пристигна и провери всеки от списъка в папката й, доволна, че

никой не бе изостанал.

- Не мисля, че това беше планирано, - заяви Лиса.

- И аз мисля така, - каза Кристиан. – Което означава, че дори и да няма пожар, ще

отнеме време.

- Добре тогава. Няма нужда да чакаме тук, а?

Кристиан и Лиса се обърнаха, изненадани от гласа зад тях и видяха Ейвъри. Тя

носеше лилава туника и черни токчета, които бяха напълно не на място на мократа трева.

- Какво правиш тук? – попита Лиса. – Мислех, че ще си в стаята си.

- Все едно. Толкова е скучно тук. Трябваше да дойда и да ви освободя.

- Ти ли направи това? – попита Кристиан леко впечатлен.

Ейвъри сви рамене.

- Казах ви, отегчих се. Сега, елате, докато все още наоколо е хаос.

Кристиан и Лиса си размениха погледи.

- Ами, - започна бавно Лиса, - предполагам вече наистина са направили

проверка...

- Бързо! – рече Ейвъри. Вълнението й беше заразително и Лиса се забърза смело

след нея, а Кристиан се завлачи. С всички тези тълпящи се ученици никой не забеляза

как те пресякоха кампуса, докато не стигнаха до външната част за гостите. Саймън

стоеше подпрян на вратата и Лиса се вкочани. Бяха хванати.

- Всичко наред ли е? – попита го Ейвъри.

Саймън, определено от типа силни и тихи, кимна сковано в отговор преди да се

изправи. Той пъхна ръце в джобовете на палтото си и се отдалечи. Лиса зяпна в

изумление.

- Той току-що... той току-що ни пусна? И той ли е в това? – Саймън не беше

преподавател в училището, но все пак... това не означаваше задължително, че оставяше

учениците да бягат от час заради фалшива тренировъчна аларма.

Ейвъри се ухили дяволито, докато го гледаше как си тръгва.

- Прекарахме известно време заедно. Има си по-интересни неща за правене от това

да ни наглежда.

Тя ги поведе вътре, но вместо да отидат към стаята й, те се върнаха в друга част на

сградата и отидоха на място, което знаех много добре: стаята на Ейдриън. Ейвъри почука

на вратата.

- Ей, Ивашков! Отвори.

Лиса притисна устата си с ръка, за да заглуши смеха си.

- Толкова тихо го каза. Всички ще те чуят.

- Искам той да ме чуе, - заяви Ейвъри.

Тя продължи да потропва по вратата и да вика и най-накрая Ейдриън отвори.

Косата му стърчеше от различни страни и тъмни кръгове обрамчваха очите му.

Беше пил два пъти повече от Лиса миналата вечер.

- Какво...? – той примига. – Не трябваше ли да сте в час? О, Господи. Не съм спал

толкова много, нали?

- Пусни ни да влезем, - каза Ейвъри, избутвайки го. - Имаме бежанци от огъня.

Тя се настани на леглото му, чувствайки се съвсем у дома си, докато той

продължаваше да зяпа. Лиса и Кристиан се настаниха до нея.

- Ейвъри активира пожарната аларма, - обясни Лиса.

- Добра работа, - каза Ейдриън, като се строполи в един пухкав стол. – Но защо

трябваше да дойдете тук? Това ли е единственото място, което не се е подпалило?

Ейвъри примига към него.

- Не се ли радваш да ни видиш?

Той я изгледа обмислящо за момент.

- Винаги се радвам да ви видя.

Лиса обикновено беше доста тесногръда относно този тип неща, но нещо в това я

забавляваше. Беше толкова диво, толкова глупаво... беше почивка от всичките й грижи в

последно време.

- Няма да им отнеме много време да те разкрият, нали знаеш? Вече може би

пускат всеки вътре точно сега.

- Биха могли, - съгласи се Ейвъри, като качи краката си на масичката за кафе. – Но

от достоверен източник знам, че друга аларма ще запищи веднага щом отворят вратите.

- Как, по дяволите, успя да направиш това? – попита Кристиан.

- Строго секретно, - Ейдриън разтърка очи и явно бе развеселен от това, въпреки

рязкото събуждане. – Не можеш да активираш пожарните аларми цял ден, Лазар.

- Всъщност, от достоверен източник знам, че веднага след като утихне всичко

след втората аларма ще се активира трета.

Лиса се изсмя силно, въпреки че това по-скоро се дължеше на реакцията на

момчетата, а не на казаното от Ейвъри. Кристиан, в изблици на антисоциални бунтове, бе

подпалвал хора. Ейдриън прекарваше повечето си дни в пиене и непрекъснато пушене.

За да ги удиви сладко светско момиче като Ейвъри, трябваше да стане нещо наистина

забележително. Ейвъри изглеждаше доста доволна, че е надминала очакванията им.

- Ако въпросите са приключили, - рече тя, - няма ли да ни предложиш нещо като

на гости?

Ейдриън се изправи и се прозина.

- Добре, добре, нахалнице. Ще направя кафе.

- С нещо по-силно? – тя кимна с глава към склада с ликьор на Ейдриън.

- Сигурно се шегуваш, - каза Кристиан. – Имаш ли изобщо останал някакъв черен

дроб?

Ейвъри се завъртя покрай складчето и грабна някаква бутилка. Подаде я на Лиса.

- Вътре ли си?

Дори и сутрешният бунтовнически дух на Лиса си имаше граници. Главоболието

от снощното вино все още тътнеше в черепа й.

- О, не.

- Страхливци, - заяви Ейвъри. Тя се извърна пак към Ейдриън. – Много добре

тогава, господин Ивашков, най-добре е да загравяш водата. Винаги си пия кафето късо с

бренди.

Не много дълго след това се махнах от главата на Лиса и се завърнах в своята