Кръвно обещание

— Джил иска да се научи как да използва силите си за добро, а не за зло, — каза Кристиан и намигна преувеличено. Това беше любезният му начин да каже, че Джил иска да се научи как да се бори с помощта на магиите си. Тя бе изразила този интерес към мен и й бях казала да намери Кристиан. Радвах се, че бе намерила куража да последва съвета ми. Кристиан също беше знаменитост в кампуса, макар и по-безизвестен.

— Още един привлечен? — попита Лиса, клатейки глава. — Мислиш ли, че ще се задържиш?

Джил хвърли объркан поглед на Кристиан.

— Какво означава това?

— След атаката много хора казват, че искат да се научат да се бият с магия, — обясни Кристиан. — Затова и те ме намират, работим заедно… веднъж или два пъти. После всички си отиват, щом стане трудно и осъзнаят, че трябва да се упражняват още.

— А и не помага фактът, че си лош учител, — изтъкна Лиса.

— И затова сега трябва да привличаш деца, — рече Ейдриън тържествено.

— Ей, — рече Джил с негодувание. — На 14 съм, — и тя веднага се изчерви, задето му бе проговорила толкова остро. Това му се стори забавно, след като бе направил още толкова неща.

— Моя грешка, — каза той. — Какъв е твоят елемент?

— Вода.

— Огън и вода, а? — Ейдриън бръкна в джоба си и извади 100-доларова банкнота. Разгъна я. — Миличка, ще ти предложа сделка. Ако можеш да накараш кофа с вода да се появи и я изсипеш върху главата на Кристиан, ще ти ги дам.

— Аз ще добавя още 10, - засмя се Лиса.

Джил изглеждаше като зашеметена, но ми се струваше, че е защото Ейдриън я бе нарекъл “миличка”. Толкова често го вземах за даденост, че лесно забравях, че е готин. Кристиан избута Джил към вратата.

— Остави ги. Просто ревнуват, защото владеещите Духа не могат да се натоварят с такава битка, както ние можем, — той клекна до височината на Лиса и я целуна бързо. — Щяхме да се упражняваме в стаята горе, но сега трябва да я изпратя. Ще се видим утре.

— Няма нужда, — рече Джил. — И сама мога да се върна. Не искам да създавам неприятности, — Ейдриън се изправи.

— Не създаваш. Ако някой трябва да тръгне и да бъде рицарят в лъскавите доспехи, то това трябва да съм аз. Аз ще те изпратя и ще оставим влюбените гълъбчета да си правят техните любовчийски работи, — той се поклони ниско на Джил. — Ще тръгваме ли?

— Ейдриън…, - каза Лиса с остра нотка в гласа си.

— О, хайде стига, — каза той и завъртя очи. — Така или иначе ще се върна, няма да имате възможност, когато мине вечерният час. И честно казано, признайте ми го. Дори аз си имам граници на възпитание.

Той погледна Лиса многозначително, сякаш й казваше, че идиотка да си мисли, че той ще забива Джил. Лиса го гледа няколко секунди и осъзна, че е прав. Ейдриън си беше негодник понякога и не беше крил интереса си към мен, но изпращането на Джил не беше нищо подобно. Той наистина просто беше мил.

— Добре, — каза Лиса. — Ще се видим по-късно. Радвам се, че се видяхме, Джил.

— Аз също, — отвърна Джил. Тя си позволи да се усмихне на Кристиан. — Благодаря ти още веднъж.

— И да дойдеш следващия път на упражненията, — предупреди той.

Ейдриън и Джил се отправиха към вратата, точно когато Ейвъри влезе.

— Здрасти, Ейдриън, — Ейвъри огледа Джил отгоре до долу. — Коя е малката хубавица?

— Няма ли да спрете да ме наричате така? — възкликна Джил.

Ейдриън посочи Ейвъри строго.

— Тихо. Ще се разправям с теб по-късно, Лазар.

— Искрено се надявам, — каза тя с мелодичен глас. — Ще оставя вратата отключена.

Джил и Ейдриън тръгнаха, а Ейвъри седна долу до Лиса. Изглеждаше доста

неориентирана, като пияна, но Лиса не надуши алкохол. Лиса бързо се учеше, че някаква част от Ейвъри винаги ще си остане жизнена и безгрижна, небрежна по отношение на напиването.

— Да не би току-що да покани Ейдриън в стаята си? — попита Лиса. Гласът й беше подкачащ, но тайно се чудеше дали нещо не ставаше между тях двамата. И да, това ни правеше две чудещи се.

Ейвъри сви рамене.

— Не знам. Може би. Понякога се размотаваме, когато вие си легнете. Не ревнуваш, нали?

— Не, — засмя се Лиса. — Просто съм любопитна. Ейдриън е добро момче.

— О? — попита Кристиан. — Дефинирай “добро”.

Ейвъри протегна ръка пред себе си и започна да отмята всеки пръст за всяко качество.

— Той е опустошително красив, забавен, богат, има връзка с кралицата…

— Избра ли си вече цветове за сватбата? — попита Лиса все още разсмяна.

— Не още, — отвърна Ейвъри. — Още опипвам почвата. Разбрах, че ще е труден прорез в колана на Ейвъри Лазар, но още е трудно да се каже.

— Наистина не искам да слушам за това, — каза Кристиан.

— Понякога се държи сякаш е на принципа “обичай и зарежи”. Друг път пък като някой романтик с разбито сърце, — Лиса си размени знаещ поглед с Кристиан, който Ейвъри не забеляза. — Както и да е, не съм тук, за да говорим за него. Дойдох, за да говорим за бягство оттук, — Ейвъри обви ръка около Лиса, която почти падна.

— Оттук? От стаята?

— Не. От училището. Ще отидем на един дивашки уикенд в кралския дворец.

— Какво, този уикенд? — Лиса се чувстваше сякаш е изостанала и не я винях. -

Защо?