Кръвно обещание

Лицето му помръкна и можех само да си представям какви са били тези години. Краткото ми време с Лиса бе достатъчно трудно. А те бяха живели с това много повече време от нас. Вероятно е било непоносимо на моменти. Бавно и с колебание успях да повярвам на думите му.

— Но сега сте добре?

— Хмм, — на устните му се появи крива усмивка. — Трудно бих могъл да кажа, че сме идеално добре. Тя може да прави още толкова много, но животът става лесно управляем. Тя лекува на интервали, за да може да издържи, защото това много я изтощава. Направо я изстисква и ограничава другите й сили.

— Какво имаш предвид?

Той сви рамене.

— Все още може да прави и други неща… лекува, внушава…, но не и в степен, в каквото можеше, когато не ме лекуваше.

Надеждата ми сякаш се препъна.

— О. Тогава… не бих могла. Не бих могла да причиня това на Лиса.

— А това, което тя ти причинява? Роуз. Мисля, че тя ще разбере, че това би било един вид честна размяна.

Замислих се за последната ни среща. За това как я бях оставила там, въпреки молбите й. За тъгата, която изпитваше в мое отсъствие. Замислих се как беше отказала да излекува Дмитрий, когато мислех, че още има надежда за него. И двете бяхме лоши приятелки.

Поклатих глава.

— Не знам, — казах тихо. — Не знам дали тя би могла.

Марк ме погледна дълго и преценяващо, но не ме пришпори. После погледна слънцето, сякаш щеше да определи времето по него. Вероятно можеше. Усещах, че е човек, който може да оцелява в дивата природа.

— Другите ще се чудят какво е станало с нас. Преди да тръгнем обаче… — той бръкна в джоба си и извади малък, обикновен сребърен пръстен. — Процесът на учене на лекуване изисква време. Сега най-много ме тревожи отмъстителното ти състояние. Мракът само ще го влоши. Вземи това.

Той ми подаде пръстена. Поколебах се и го взех.

— Какво е това?

— Оксана му е вляла от Духа. Това е като лекуващо заклинание, — отново ме разтресе шок. Мороите можеха да омагьосват предмети през цялото време. Колове бяха омагьосани с четирите физически елемента, което ги правеше смъртоносни за стригоите. Виктор беше омагьосал огърлицата с магията на земята, като беше използвал силата, за да я превърне в прелъстително оръжие. Дори татуировката на Сидни имаше някаква магическа сила. Предположих, че нямаше причина Духът също да не прави заклинания на предмети, но досега не ми беше хрумвало, вероятно защото силите на Лиса все още бяха нови и непознати.

— Какво прави това? Имам предвид, как точно лекува?

— Ще ти помогне с настроението. Не може да те отърве от него, но ще го направи по-леко, ще ти помогне да мислиш по-трезво. Може и да те задържи далеч от беди. Оксана ми прави такива, за да ми помагат между лекуванията, — всичко ставаше много оплетено, но той поклати глава. — Запази го за момент, в който наистина се чувстваш извън контрол. Магията няма да трае вечно. Изчезва с времето, както всяко друго заклинание.

Зяпнах пръстена и умът ми изведнъж видя нови възможности. Няколко секунди по-късно го пуснах в джоба на палтото си.

Пол подаде глава от вратата.

— Баба иска да тръгваме сега, — рече ми той. — Иска да знае защо се бавиш толкова и каза да попитам защо караш някой толкова стар като нея да чака и да страда от болки в гърба.

Спомних си колко бързо вървеше Йева, докато се борех да вървя заедно с нея. Гърбът й никак не ми изглеждаше зле, но отново си спомних, че Пол беше просто посредник и си спестих коментара.

— Добре. Веднага идвам, — когато той изчезна, поклатих глава. — Много е трудно да опитваш да си ценен, — тръгнах към вратата и се извърнах към Марк, когато една мисъл ми хрумна. — Казваш, че да правиш нещата сам е лошо…, но и ти не си пазител.

Той отново се усмихна с една от онези тъжни криви усмивки.

— Преди бях. И Оксана ми спаси живота. Свързахме се и накрая се влюбихме. Не можех да бъда далеч от нея после, а пазителите щяха да ме назначат другаде. Трябваше да си тръгна.

— Беше ли трудно да ги напуснеш?

— Много. Разликата в годините ни направи нещата още по-скандални, — странно усещане мина през мен. Марк и Океана бяха еквивалент на двете половини на живота ми. Бяха се борили е връзката на целунати от сянката като мен и Лиса, а също се бяха и изправили пред трудностите за връзката, които имахме аз и Дмитрий. Марк продължи: — Но понякога трябва да послушаш сърцето си. И въпреки че си тръгнах, не съм някъде там, за да убивам безумно стригои. Аз съм възрастен човек, който живее с жена, която обича и който се грижи за градината си. Има разлика, не го забравяй.

Умът ми се рееше, когато се върнах в къщата на Беликови. Без тухлите връщането беше доста по-лесно. Това ми даде възможност да помисля над думите на Марк. Чувствах се сякаш съм получила информация за цял живот в едночасов разговор.