Кръвно обещание

Единствените други владеещи Духа, които познавахме, бяха госпожа Карп — бивша учителка, която откачи — и Ейдриън. Досега той бе най-голямото ни откритие, владетел на Духа, който бе малко или много здрав — зависеше откъде го погледнеш.

Когато храната стана готова, за Духа вече не се отвори дума. Оксана заговори, придържайки се към весели теми и прескачаше от един език на друг. Изучавах нея и Марк, докато се хранех, в търсене на някакви признаци на нестабилност. Не видях такива. Те изглеждаха невероятно приятни, идеалните обикновени хора. Ако не знаех някои неща, нямаше да имам причина да заподозра нищо. Оксана не изглеждаше депресирана или неуравновесена. Марк не бе получил онази гадна мрачност, която се просмукваше в мен.

Стомахът ми с радост приветства храната и последните етапи на главоболието ми отминаха. В един момент обаче някакво странно чувство се разпиля в мен. Бях дезориентирана, сякаш си клатех главата и гореща вълна, а след това ледена, ме заля. Усещането изчезна толкова бързо, колкото се бе появило и се надявах, че това ще е последният ефект от онази демонична водка.

Приключихме с храненето и веднага скокнах да помагам. Оксана поклати глава.

— Не, няма нужда. По-добре отиди с Марк.

— Какво? — попитах.

Той избърса лицето си с салфетка и се изправи.

— Да. Да отидем в градината.

Последвах го, но за миг се спрях и погледнах към Йева. Очаквах да ме скастри, задето оставих чиниите. Тя обаче не изглеждаше самодоволна или сърдита. Изражението й бе… знаещо. Почти очакващо.

Нещо от изражението й ме накара да потреперя и си спомних думите на Виктория: Йева бе сънувала пристигането ми.

Градината, към която ме поведе Марк, бе много по-голяма отколкото очаквах, оградена с голяма ограда и обрамчена с дървета. Нови листа се бяха появили по клоните им, като спираха най-голямата жега. Имаше много храсти и цветя, които бяха цъфнали, а тук-там млади стръкчета си пропряваха път нагоре. Беше красиво и се запитах дали Оксана имаше пръст в това. Лиса можеше да накара растенията да растат. Марк ми посочи една каменна пейка. Седнахме един до друг и потънахме в мълчание.

— Е, — каза той. — Какво искаш да знаеш?

— Брей. Не хабиш време.

— Не виждам смисъл. Вероятно имаш много въпроси. Ще се постарая да ти отговоря.

— Откъде разбра? — попитах. — Че и аз съм целуната от сянката? Разбра, нали?

Той кимна.

— Йева ни каза.

Добре, това беше изненада.

— Йева?

— Тя усеща неща… неща, които ние, останалите, не можем. Обаче не винаги знае какво усеща. Знаеше само, че усеща нещо странно у теб и същото това е усетила само около един друг човек. Затова те доведе при мен.

— Изглежда можеше да го направи и без да ме кара да нося всички онези домашни

неща.

Това го накара да се засмее.

— Не го приемай лично. Тя те е тествала. Искала е да види дали си правилното решение за внука й.

— Какъв е смисълът? Той е мъртъв, — почти се задавих от думите.

— Така е, но за нея е важно. И между другото, тя смята, че си подходяща.

— Показва го по доста странен начин. Имам предвид, като оставя на страна довеждането ми при вас. — той отново се засмя.

— Дори и без нея Оксана щеше да разбере каква си веднага щом те видеше. Да си целунат от сянката придава някаква аура.

— Значи и тя може да вижда разни аури, — промърморих. — Какво още може да прави? Сигурно може да лекува или ти нямаше да си целунат от сянката. Може ли да прилага внушението? И да прониква в сънища?

Това го хвана неподготвен.

— Внушението й е много силно, да…, но какво имаш предвид под “проникване в сънища”?

— Ами… да може да проникне в нечий ум, докато човекът е заспал. Във всеки ум, не само твоя. Така могат да си общуват, сякаш са заедно. Моят приятел го може.

От изражението на Марк ми стана ясно, че това е ново за него.

— Твоят приятел? Твоята свързана душа?

Свързана душа? Не бях чувала това досега. Звучеше странно, но имаше смисъл.

— Не… друг владеещ Духа.

— Друг? Колко познаваш?

— Технически трима. Е, четирима, ако броя Оксана.

Марк извърна погледна и зяпна разсеяно лехичката с розови цветя.

— Толкова много… това е невероятно. Досега съм срещал само един владеещ Духа и беше преди много години. Той също бе свързан с пазителя си. Пазителят му умря и това го съсипа. Но ни помогна, когато с Оксана се опитвахме да разберем нещата.

Излагах се на смърт през цялото време, а се страхувах за тази на Лиса. И все пак не бях мислила какво би било с тази връзка. Как ли щеше да се отрази на другия човек? Какво ли щеше да е усещането да имаш празна дупка в себе си, там, където си бил свързан толкова силно с някого?

— Но той не е споменавал такива прониквания в сънища, — продължи Марк. Той се засмя отново и приветливи бръчици се свиха около сините му очи. — Мислех, че аз ще ти помагам, но може би ти ще помогнеш на мен.

— Не знам, — рекох колебливо. — Мисля, че вие имате много повече опит от нас.

— Къде е твоята свързана душа?

— В Щатите, — нямаше нужда да разнищвам нещата, но някак ми се искаше да му кажа цялата истина. — Аз… напуснах я.

Той се намръщи.

— Напуснала… имаш предвид просто за пътуването? Или си я изоставила?