Кръвно обещание

Най-накрая една жена отвори вратата — беше морой. Вероятно бе към 30-годишна, доста хубава, с високи скули и червеникаво-руса коса. Тя ахна от изненада, че вижда Йева, която се усмихваше и я поздравяваше на руски. Жената погледна към Пол и мен и бързо отстъпи встрани, и ни покани с гостоприемен жест.

Тя започна да говори на английски, веднага щом разбра, че съм американка. Всички тези хора, които говореха два езика, бяха просто изумителни. Това нещо не се виждаше често в Щатите. Тя посочи една маса и ми каза да оставя всичко там, което и направих с удоволствие.

— Казвам се Океана, — каза тя, разклащайки ръката ми. — Мъжът ми Марк е в градината и би трябвало да дойде скоро.

— Аз съм Роуз, — отвърнах й.

Оксана ни покани да седнем. Столът ми бе дървен и с права облегалка, но в този момент го почувствах като най-пухкавото легло. Въздъхнах щастливо и избърсах потта от челото си. През това време Оксана разопакова нещата, които бях донесла.

Чантите бяха пълни с остатъци от храната от погребението. Най-горната кутия съдържаше чинии и тенджери, които Пол обясни, че били взети назаем от Оксана преди време. Оксана най-накрая стигна до долната кутия и за моя изненада, наистина бе пълна с градински тухли.

— Сигурно се шегувате, — казах. От другия край на дневната Йева изглеждаше доста самодоволна.

Оксана се зарадва на донесеното.

— О, Марк много ще се зарадва на това.

Тя ми се усмихна.

— Много мило от твоя страна, че си носила тези неща през целия път.

— Радвам се, че помогнах, — рекох сковано.

Задната врата се отвори и един мъж влезе — по всяка вероятност Марк. Беше висок и едър, посивяващата му коса ми говореше, че е по-възрастен от Оксана. Той изми ръцете си на кухненската мивка и после се присъедини към нас. Почти ахнах, когато видях лицето му и открих нещо по-странно от разликата в годините. Той беше дампир. За момент се зачудих дали това не бе някой друг, а не мъжът й Марк. Но Оксана го представи с това име и истината ме зашлеви: женена двойка от морой и дампир. Разбира се, двете ни раси непрекъснато имаха по-интимни контакти. Но брак? Това беше доста скандално за света на мороите.

Опитах да не изразявам изненада и да се държа възможно най-любезно.

Оксана и Марк изглеждаха доста заинтересовани от мен, макар че говореше най-вече тя. Марк просто наблюдаваше и любопитство се бе разпростряло по цялото му лице. Косата ми бе пусната, така че татуировките ми не можеха да издадат статуса ми на необещала.

Може би просто се чудеше как американка се бе озовала по средата на нищото. Може би си мислеше, че бях нова кървава курва. След третата чаша вода започнах да се чувствам по-добре. Горе-долу по това време Оксана каза, че трябва да хапнем и точно тогава стомахът ми бе готова за това. Оксана и Марк приготвиха заедно храната, като отказаха всякакви предложения за помощ.

Бях очарована, докато гледах двойката. Никога не бях виждала толкова способен екип. Така и не си препречиха пътя нито един път, нито пък им бе нужно да си казват какво ще направят после. Просто знаеха. Въпреки отдалеченото местоположение, кухнята бе обзаведена модерно и Оксана постави чиния с картофено пюре в микровълновата. Марк бе обърнат с гръб към нея, докато ровеше из хладилника, но веднага щом тя натисна бутона за загряване, той рече:

— Не, няма нужда от толкова много време.

Примигах изненадана и запрехвърлях погледа си ту към единия, ту към другия. Той дори не бе видял на какво време беше настроила микровълновата. После схванах.

— Вие имате връзка, — ахнах аз.

И двамата ме погледнаха изненадани.

— Да. Йева не ти ли каза? — попита Оксана.

Хвърлих бърз поглед на Йева, която отново изглеждаше раздразнена и недоволна.

— Не. Йева не беше никак разговорлива тази сутрин.

— Почти всеки тук знае, — каза Оксана, връщайки се към работата си.

— Тогава… значи ти владееш Духа.

Това я накара да се спре отново. Двамата с Марк си размениха потресени погледи.

— Това, — каза тя, — не е много разпространено.

— Много хора смятат, че не си специализирала, нали?

— Откъде знаеш?

Знаех, защото същото беше при Лиса и мен. Историите за връзките винаги бяха съществували в преданията на мороите, но самото им създаване винаги е било мистерия. Най-вече се казваше, че те просто са се “образували”. Като Оксана, Лиса често бе нарочвана за морой, който не се е специализирал, като такъв, който нямаше никакви способности с някой от елементите. Сега знаехме, разбира се, че тези връзки се образуват само при владеещите Духа, когато е спасен живот.

Нещо в гласа на Оксана ми каза, че тя не бе изненадана, че знаех. Не можех да разбера как беше разбрала, а и бях прекалено зашеметена от откритието си, за да кажа каквото и да било. С Лиса никога досега не бяхме срещали други, които да са свързани. Единствените двама, за които знаехме, бяха легендарните Владимир и Анна. А тези истории бяха забулени от вековете на непълната история, което правеше различаването на факт и измислица трудно.