Кръвно обещание

Изоставила. Думата беше като шамар и изведнъж всичко, което виждах, бе

последния ден, в който я видях, когато я оставих да плаче.

— Имах неща, което да свърша, — казах уклончиво.

— Да, знам. Оксана ми каза.

— Какво ти каза?

Сега той сепоколеба.

— Тя не трябваше да го прави… опитва се да не го прави.

— Да прави какво? — възкликнах, неспособна да обясня защо.

— Тя… ами, тя проникна в съзнанието ти. Докато се хранехме.

Замислих се и изведнъж си спомних онова чувство в главата ми, когато жегата ме

заля.

— Какво означава това по-точно?

— Аурата може да каже на владеещ Духа какъв е даден човек. Но Оксана може да навлезе много по-дълбоко, да достигне и всъщност да прочете по-конкретна информация за този човек. Понякога тя смесва тази способност с внушението…, но ефектът е много, много мощен. И неправилен. Не е правилно да правиш това с някого, с когото не си свързан.

Отне ми известно време, за да разбера това. Нито Лиса, нито Ейдриън можеха да четат мислите на другите. Ейдриън можеше да проникне в нечий ум по време на сън, което бе най-близкото до тази способност. Лиса не можеше да го прави дори на мен. Можех да я усещам, но обратното не се получаваше.

— Оксана успя да усети… ох, не зная как да го обясня. Има нещо безразсъдно в теб. Някак сякаш си на някаква мисия. Някакво отмъщение се чете в душата ти.

Изведнъж той се протегна и повдигна косата ми, като погледна врата ми.

— Както и предположих. Не си обещала.

Тръснах глава.

— Защо това е такъв голям проблем? Целият град е пълен с дампири, които не са пазители. — все още мислех Марк за добър човек, но четенето на лекции винаги ме раздразняваше.

— Да, но те са избрали да живеят така. Ти… и другите като теб… вие сте станали един вид войни. Мислите за преследването на стригои, за поправянето на грешките, които тяхната раса е направила. Това може да доведе до лошо. Виждам го непрекъснато.

— Непрекъснато? — попитах потресена.

— Защо си мислиш, че броят на пазителите намалява? Те нямат домове и семейства. Или стават като теб, борещи се и отговарящи пред никого, освен ако не бъдат назначени като бодигардове или ловци на стригои.

— Назначение дампири… — изведнъж започнах да разбирам как един човек без кралска кръв като Ейб си бе наел бодигардове. Парите можеха да направят всичко възможно, предположих аз.

— Никога не бях чувала нещо такова.

— Разбира се, че не. Мислиш, че мороите и другите пазители искат това да се знае? Че искат да разтръбят това пред теб като възможност?

— Не виждам какво е толкова лошо в преследването на стригои. Ние винаги защитаваме, не нападаме, що се отнася до стригоите. Може би ако повече дампири тръгнат след тях, те нямаше да бъдат такъв проблем.

— Може би, но има различни начини това да се постигне, някои са по-добри от други. И когато си такава, каквато си — със сърце, изпълнено с тъга и жажда за мъст?

Това не е от добрите начини. Това ще те съсипе. И мракът на целувката на сянката само ще усложни нещата.

Скръстих ръце пред гърдите си и загледах с каменно изражение.

— Да, е, така или иначе не мога да направя нищо за това.

Той се обърна към мен отново с изненадано изражение.

— Защо просто не помолиш твоята свързана душа да те излекува от мрака?

Глава 11

Гледах Марк няколко дълги секунди. Най-накрая попитах глупаво:

— Да не би да каза… излекува? — Марк ме погледна със същата изненада.

— Да, разбира се. Тя може да лекува и други неща, нали? Защо не това?

— Защото…. - смръщих се. — В това няма смисъл. Мракът… всички лоши странични ефекти… те идват от Лиса. Ако може просто да излекува, защо не го направи със себе си?

— Защото когато е в нея, е прекалено пропито. Свързано е с това, което е тя. Не може да го излекува, както прави с другите неща. Но щом като връзката ви го е внедрила в теб, значи е като всяка друга болест.

Сърцето ми бумтеше в гърдите ми. Това, което той предлагаше, беше прекалено глупаво и несериозно. Не, беше просто глупаво, крайно. Нямаше начин след всичко, което бяхме преживяли, Лиса да излекува гнева и депресията, както можеше да излекува настинка или счупен крак. Виктор Дашков, въпреки забранените си игрички, беше узнал удивително много за Духа и ни бе обяснил. Другите четири елемента бяха по-скоро физически свързани с природата, но Духът идваше от ума и душата. За да използваш такава психическа енергия — да можеш да правиш толкова мощни неща — не би могло да се стори без опустошителни странични ефекти. Борехме се с тях от самото начало, първо в Лиса, а после и в мен. Не можеха просто да изчезнат.

— Ако това беше възможно, — казах тихо, — тогава всички щяха да го сторят. Госпожа Карп нямаше да полудее. Анна нямаше да се самоубие. Това, което казваш, е прекалено несериозно.

Марк не знаеше за кого говорех, но очевидно нямаше значение относно това, което искаше да каже.

— Права си. Никак не е лесно. Изискват се много баланс, кръг на доверие и сила между двама души. На мен и Оксана ни отне много време да се научим… много трудни години…