Кръвно обещание

— Никога повече не прави това, — рече той строго.

— Но аз не исках да става така! Просто се случи.

— Паникьосала си се. Нуждаела си се от помощ и някаква част от теб е повикала духовете. Не го прави. Не е правилно и е лесно да изгубиш контрол.

— Дори не знам как го направих.

— Както казах, липса на контрол. Никога повече не оставяй паниката да извлече най-доброто от теб.

Една стара жена мина покрай нас с кърпа на главата си и кошница със зеленчуци в ръка. Изчаках да отмине преди да попитам Марк:

— Защо се биха за мен?

— Защо мъртвите мразят стригоите. Стригоите са неестествени, нито живи, нито мъртви — просто съществуващи в някакво състояние между това. Точно както ние усещаме това зло, и духовете го усещат.

— Изглежда биха могли да бъдат добро оръжие.

Това лице, обикновено спокойно и отворено, се намръщи.

— Опасно е. Хората като теб и мен вече ходят по ръба на мрака и лудостта. Да викаме мъртвите просто така само ни приближава до падането от този ръб и от губенето на разсъдъка ни. — Погледна бързо часовника си и въздъхна. — Виж, трябва да тръгвам, но говоря сериозно, Роуз. Остани тук. Стой далеч от неприятности. Бори се със стригоите, ако се доближат до теб, но не ги търси слепешката. И определено остави духовете на мира.

Беше повече от съвет, който можеш да получиш в бакалски магазин, и със сигурност такъв, който не бях сигурна, че ще послушам. Но му благодарих и предадох поздрави на Оксана преди да плати и тръгне. Бях поела обратно към квартала на Олена, когато свих зад ъгъла и налетях право на Ейб. Беше в крещящия си вид, както винаги, носещ това скъпо палто и жълто-златист шал, който подхождаше на златното му бижу. Неговите пазители кръжаха наоколо и той премина небрежно срещу построената от тухли стена.

— Значи за това дойде в Русия. За да отидеш до пазара като селянка.

— Не, — рекох аз. — Разбира се, че не.

— Тогава просто разглеждаш?

— Не. Просто помагам. Престани да се опитваш да измъкнеш информация от мен. Не си толкова умен за колкото се мислиш.

— Това не е вярно, — отговори той.

— Виж какво, казах ти вече. Дойдох тук, за да кажа на Беликови новините. Така че се върни и кажи на този, за когото работиш, че е само това.

— А аз ти казах и преди да не ме лъжеш, — рече той. И отново съзрях онзи случаен микс от опасност и хумор. — Нямаш си и идея колко търпелив бях с теб. От всеки друг щях да се сдобия с информацията, която ми е нужна още онази първа нощ.

— Късметлийка съм, — отвърнах аз. — И какво сега? Ще ме повалиш на алеята и ще ме биеш, докато не ти кажа защо съм тук? Вече губя интерес към цялата тази страшна и шефска заплашителна процедура.

— А аз губя търпението си към теб, — отговори той. Тогава хуморът изчезна и както се беше втренчил в мен, не можех да не забележа, че беше по-добре оформен от повечето морои. Много от мороите избягват сбиванията, но нямаше да бъда изненадана, ако Ейб беше смачкал толкова хора, колкото и пазителите му. — И честно ли? Вече не ме интересува защо си тук. Просто трябва да си отидеш. Сега.

— Не ме заплашвай, старче. Ще се махна, когато аз поискам. — Беше смешно, току-що бях казала на Марк, че не знаех дали мога да остана в Бая, но заплашвана от Ейб, просто исках да остана точно тук. — Не зная от какво се опитваш да ме държиш далеч, но не се страхувам от теб.

Това също не беше цялата истина.

— А би трябвало, — отвърна той приятно. — Мога да бъда много добър приятел или много лош враг. Мога да оправя нещата, ако си отидеш. Можем да сключим сделка.

Имаше почти развълнувана искра в очите му, докато говореше. Припомних си Сидни, която го описа като манипулатор и имах чувството, че за това живееше той — преговорите, забалежителен занаят, за да получи това, което иска.

— Не, — казах аз. — Ще напусна, когато съм готова. И няма какво ти, или за когото и да работиш, да направите по въпроса.

Надявах се, че съм придобила смелост и се обърнах. Той протегна ръка и сграбчи рамото ми, извъртайки ме рязко, което ме накара да изпусна покупките. Започнах с промушващ ход в атака, но пазителите му бяха точно там, сякаш с проблясване. Знаех, че нямаше да стигна далеч.

— Времето ти свършва тук, — изсъска Ейб. — В Бая. В Русия. Върни се в Щатите. Ще ти дам всичко, от което имаш нужда — пари, билети първа класа, каквото и да е.

Имъкнах се обхвата му, като отстъпих бавно.

— Не се нуждая от помощта или парите ти — само един Бог знае откъде са се взели. — Група от хора зави зад ъгъла през улицата, смеейки се и говорейки, и аз отстъпих по-надалеч. Ейб със сигурност нямаше да направи сцена пред свидетели. Това ме накара да се почувствам смела, което бе глупаво от моя страна. — И вече ти казах, ще се върна, когато аз поискам.

Очите на Ейб се насочиха към другите пешеходци и също отстъпи назад с пазителите си. Онази студена усмивка беше върху лицето му.

— А аз ти казах. Мога да бъда много добър приятел или много лош враг. Махни се от Бая преди да разбереш кое от двете съм.

Той се обърна и потегли, за мое огромно облекчение. Не исках да види колко страх бяха оставили думите му върху лицето ми.