Кръвно обещание

Най-после дочаках да получа от нея пряк отговор: Какво? Не мога да направя подобно нещо! Нямам представа как!

Ще ти кажа. Изритай го — за предпочитане между краката. Това поваля на земята повечето мъже.

Без повече думи се опитах да й предам чувствата си, за да може бързо да разбере какъв е правилният начин да напрегне мускулите си и да го изрита с все сила. Лиса ме послуша, стегна се, дръпна настрани стола, така че да няма нищо между нея и Рийд. Това го изненада, което й осигури простор за удара, тъй като той пропусна веднага да заеме отбранителна поза. Кракът й се блъсна в неговия. Е, жалко, пропусна онова златно място, но пък успя да улучи коляното му. И това не беше зле като попадение. Той се препъна назад, щом кракът му се подгъна под тежестта на собственото му тяло, и едва успя да се улови за стола като опора. Столът пък се плъзна по-нататък, което попречи на Рийд да се закрепи стабилно на единия си крак.

Лиса не се нуждаеше от повече подканване, за да хукне към вратата, която в момента се оказа блокирана. Току-що бе влязъл Саймън. За миг двете с Лиса изпитахме облекчение. Пазител! Пазителите бяха надеждни. Пазители ни защитаваха. Но сега ситуацията се оказа съвсем различна — този пазител работеше за Ейвъри и скоро стана ясно, че услугите му се простират отвъд това само да охранява Ейвъри от стригоите. Той влезе навътре, без колебание сграбчи Лиса и грубо я повлече към зеещия прозорец.

В този миг секна способността ми да й предавам указания. Можех да бъда доста добър треньор, ако трябваше да й показвам как да ступа онова навъсено тийнейджърче. Но срещу един отлично обучен за схватки пазител? На всичкото отгоре вкиснатото от поражението си тийнейджърче успя да се окопити и се присъедини към Саймън, за да довършат злодеянието си.

Въздействай му с внушение!

Това бе последният ми отчаян залог. Нали именно в това бе силата на Лиса. За нещастие, макар метаболизмът й вече да й бе помогнал да поотрезнее след пиянството й дотам, че координацията на движенията й започна да се възстановява, алкохолът все още й пречеше да контролира магията на духа. Можеше да се докосне до тази своя сила, но не да я владее докрай. Като цяло не успяваше да се контролира добре. Ала решителността й беше силна. Събра в себе си колкото можа от магическия си дух и го насочи към внушението. Нищо не се получи. Тогава усетих онова странно гъделичкане в главата ми. Отначало си помислих, че Ейвъри се е върнала на сцената, само че вместо някой да се опитва да проникне в мен, по-скоро някой действаше направо чрез мен.

Силата в Лиса се увеличи и чак сега се досетих какво се случваше. Оксана още бе тук, макар и на заден план. Сега тя отново бе напрегнала силите си, за да ги пренасочи чрез мен към Лиса. Саймън се вцепени. Беше направо смайващо. Леко се олюля, завъртя се напред-назад, докато все още се опитваше да се нахвърли върху нея и да довърши смъртоносната си задача. Но сякаш крайниците му се бяха желирали.

Лиса се поколеба да помръдне, за да не изгуби контрола си. Оставаше още проблемът с Рийд, който не бе повлиян от внушението, но за момент изглеждаше твърде объркан от случващото се със Саймън, за да реагира.

— Не можеш просто така да ме убиеш! — простена Лиса. — Не смяташ ли, че хората ще задават въпроси, като намерят тялото ми проснато под прозореца?

— Никой нищо няма да забележи — отвърна Саймън сковано. Дори изговарянето на думите му струваше усилия. — Не и ако възкръснеш. Ако пък не се получи, тогава ще решат, че е трагичен инцидент с момиче, изпаднало в депресия.

Бавно, много бавно той започна да се отърсва от внушението й. Силата й, макар още да беше там, лека-полека отслабваше — някъде имаше пробив и тя изтичаше. Заподозрях, че може би се е намесило влиянието на Ейвъри или просто психическата умора си е казала думата. А може би и двата фактора действаха. Чертите на Саймън се изкривиха в гримаса на върховно задоволство, когато се наведе напред и тогава…

Той отново се вцепени.

Блестяща златна аура просветна в периферното полезрение на Лиса. Тя отмести поглед натам и видя Ейдриън на прага. Изражението на лицето му беше комично, но шокиран или не, той моментално се съвзе и насочи силите на внушението си към Саймън. Именно заради намесата на Ейдриън пазителят сега се закова съвсем неподвижен. Лиса се отдръпна бързо, като се стараеше да стои по-далеч от зеещия прозорец.

— Дръж го! — изкрещя Лиса.

Ейдриън сви лице в гримаса.

— Аз… не мога. Какво, по дяволите, става тук? Сякаш има още някой…

— Ейвъри — заговори Лиса, като стрелна с поглед другото момиче. В този миг лицето на Ейвъри бе ужасно пребледняло дори за морой. Явно се бореше срещу внушението на Ейдриън. Само след няколко секунди Саймън отново се освободи от външното влияние. Хвърли се срещу Лиса и Ейдриън, макар че движенията му си оставаха тромави.

Кучи син, помислих си.

Сега какво?, попита Лиса.