Кръвно обещание

Отдръпнах се и се загледах в лицето й, удивена да видя бликналите от очите й сълзи. Бях виждала майка си изтощена след битката при нападението срещу Академията, но никога, никога не я бях виждала да плаче. Още повече пък заради мен. Едва се сдържах да не ревна и аз, като напразно се опитвах да избърша лицето й с шала на Ейб.

— Не, не, всичко е наред. Не плачи — прошепнах, влязла в странната роля на утешител. — Съжалявам. Няма да се повтори. Толкова много ми липсваше.

Истина беше. Обикнах Олена Беликова. Мислех си, че е мила и прекрасна, и винаги ще пазя като скъп спомен как ме утешаваше за Дмитрий и все се чудеше с какви вкусни неща да ме нагости. В някой друг живот би могла да ми бъде свекърва, но в този винаги ще възприемам като приемна майка.

Но не беше истинската ми майка. Джанин Хатауей беше. И сега, като стоях тук с нея, бях щастлива — толкова, толкова щастлива, че съм нейна дъщеря. Не беше съвършена, но никой не е, както ме научи горчивият ми опит. Обаче тя беше добра и смела, и пламенна, и състрадателна — и мисля, че ме разбираше повече, отколкото някога съм го осъзнавала. Ако можех да бъда поне наполовина колкото нея, животът ми нямаше да бъде пропилян напразно.

— Толкова се тревожих — призна ми тя, като се посъвзе. — Къде беше… искам да кажа, зная, че си била в Русия… но защо?

— Мислех си… — Преглътнах и отново видях Дмитрий с моя сребърен кол, забит в гърдите му. — Ами, трябваше да свърша нещо. Реших, че сама трябва да го направя. — Но сега вече не бях много сигурна за последното. Наистина успях да постигна целта си, но едва сега започнах да осъзнавам колко много хора ме обичаха и ме подкрепяха. Кой можеше да знае как щяха да се развият събитията, ако ги бях помолила за помощ? Може би щеше да бъде по-лесно.

— Имам много въпроси — предупреди ме тя.

Тонът й отново звучеше строго и не можах да се сдържа да не се усмихна. Отново бе онази Джанин Хатауей, която познавах. И я обичах за това. Погледът й се плъзна по лицето ми, после по шията ми и видях как тя застина. За миг изпаднах в паника. Нима Оксана бе пропуснала да отстрани някои от белезите ми от ухапванията? Сърцето ми едва не спря при мисълта, че майка ми ще се досети колко ниско бях паднала в Сибир.

Но вместо това се пресегна и докосна яркия пъстроцветен шал от кашмир. Лицето й изразяваше истински шок.

— Това… та това е шалът на Ибрахим… семейна вещ…

— Не, той принадлежи на един мафиот, чието име е Ейб…

Млъкнах веднага щом изрекох името. Ейб. Ибрахим. Като ги чух двете едно след друго, се досетих колко са сходни. Ейб… Ейб беше съкращение от Ейбрахам на английски. Ейбрахам, Ибрахим. Имаше само малка промяна в гласните. Ейбрахам е масово разпространено име в Съединените щати, но бях чула името Ибрахим само веднъж, изговорено с презрение от кралица Татяна, когато говореше за някой, по когото майка ми се е увлякла…

— Мамо! — извиках смаяно. — Ти познаваш Ейб.

Тя още докосваше шала. Погледът й отново преливаше от емоции, но различни от онези, които бе проявила към мен.

— Да, Роуз. Познавам го.

— Моля те, не ми казвай, че… — О, Господи. Защо не бях незаконна дъщеря на някой от кралски произход, като Робърт Дору? Или дори дъщеря на пощальона? — Моля те, само не ми казвай, че Ейб е мой баща…

Не бе необходимо да ми го казва. Всичко беше изписано на лицето й. Замечтаното й изражение красноречиво подсказваше, че се бе отнесла в някое друго време и място — някакво време и място, несъмнено включващо и моето зачеване. Пфу.

— О, Господи — простенах. — Аз съм дъщеря на змея. Змей младши. Или по-скоро змеица.

Това вече привлече вниманието й. Погледна към мен.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Нищо. — Бях потресена и отчаяно се опитвах да проумея това ново откритие, засягащо цялото ми възприятие за света. Представих си лукавото му брадато лице, като се опитвах да открия някаква семейна прилика. Всички все ми повтаряха, че чертите на лицето ми са като на майка ми, когато била по-млада… но цветът на кожата ми, черните ми коса и очи… да, бяха същите като на Ейб. Винаги съм знаела, че баща ми е турчин. На това ли се дължеше странният акцент на Ейб, не съвсем руски, но при все това чужд за ушите ми? Ибрахим трябва да е турската версия на името Ейбрахам.

— Как? — попитах я. — Как, по дяволите, си се забъркала с някой като него?

Тя ме изгледа обидено.

— Ибрахим е прекрасен мъж. Но ти не го познаваш така, както аз го познавам.

— Очевидно. — Поколебах се. — Мамо… ти би трябвало да знаеш. Как си изкарва Ейб парите?

— Той е бизнесмен. И познава много хора, на които прави услуги, ето защо има такова влияние.

— Но какъв точно е неговият бизнес? Чух, че е незаконен. Само да не е… о, Господи. Моля те, кажи ми, че не продава кървави курви или нещо подобно.

— Какво? — Изглеждаше шокирана. — Не. Разбира се, че не.

— Но се занимава с незаконна дейност.

— Кой го твърди? Той никога не е бил залавян да върши нещо незаконно.