Кръвно обещание

— Невероятно е. — Тъжното й изражение бе изместено от искрена възхита, изглеждаше почти толкова влюбена, както когато говореше за колата. Сега разбрах защо толкова хареса железопътната гара. — Майсторството и техническите умения да се сътвори нещо такова… ами, направо е нереално. Ако след този стаж алхимиците не ме върнат обратно в Щатите, се надявам да ме изпратят в Гърция или Италия.

— Това би било страхотно.

— Да. — Усмивката й помръкна. — Но с тази работа няма никакви гаранции, че ще получиш каквото искаш.

След тези думи тя се умълча, а аз реших, че дори този кратък разговор е малка победа. Оставих я на мислите й за колите класики и архитектурата, докато моите поеха в друга посока. Стригоите. Дългът. Дмитрий. Винаги Дмитрий…

Е, Дмитрий и Лиса. Винаги бях раздвоена относно факта кой от двамата ми причиняваше по-голяма болка. Днес, докато се унасях в колата, това беше Лиса, най-вече благодарение на скорошното посещение на Ейдриън в съня ми.

Рано вечерта в Русия означаваше рано сутринта в Монтана. Разбира се, тъй като в училището важеше нощното разписание, за тях всъщност беше нощ, въпреки изгрялото слънце. Вечерният час наближаваше и скоро всички трябваше да се върнат в общежитията си.

Лиса беше с Ейдриън в стаята му в сградата за гости. Ейдриън, също като Ейвъри, се бе дипломирал, но като единственият друг морой, владеещ магията на духа, беше дошъл в Академията за неопределено време, за да работи заедно с Лиса. Двамата току-що бяха прекарали дълга, изтощителна вечер, работейки върху проникването в сънищата, и сега седяха един срещу друг на пода. С въздишка Лиса се отпусна назад и пъхна ръце под главата си.

— Безсмислено е — простена. — Никога няма да се науча.

— Никога не съм те смятал за пораженец, братовчедке. — Гласът на Ейдриън звучеше присмехулно и небрежно, както обикновено, но усетих, че е уморен. Двамата не бяха истински братовчеди; това беше просто термин, който кралските потомци използваха помежду си. — Просто не разбирам как го правиш.

— Не зная как да го обясня. Просто мисля за това и… се получава.

Той сви рамене и извади пакета с цигари, който винаги носеше.

— Имаш ли против да запаля?

— Да — отвърна Лиса и за моя изненада той го прибра. Как така, по дяволите? Той никога не ме е питал дали аз имам нещо против пушенето му — а аз имах. Направо можех да се закълна, че през цялото време го прави, за да ме дразни, в което нямаше смисъл. Ейдриън вече бе минал възрастта, когато момчетата се опитват да привлекат вниманието на момичетата, като ги закачат и ядосват.

Той се опита да обясни процеса.

— Просто си мисля за този, в чийто сън искам да вляза и… не зная. Отварям съзнанието си за него.

Лиса се надигна и кръстоса крака.

— Звучи така, както Роуз ми описа влизането й в моето съзнание.

— Вероятно е на същия принцип. Виж, отне ти известно време, за да различаваш аурите. Това не е по-различно. А и ти не си единствената, която има затруднения в обучението. Самият аз още едва съм научил да лекувам драскотини, а ти можеш да съживяваш мъртъвци, което, можеш да ме наречеш луд, е същността. — Той замълча. — Разбира се, според някои аз наистина съм луд.

Когато спомена аурите, тя го изгледа изпитателно и се концентрира, за да улови светлинното поле, което сияеше около всяко живо същество. Неговата аура дойде на фокус, заобикаляше го като златисто сияние. Според Ейдриън нейната била същата. Никой друг морой не притежавал подобна златна аура. Лиса и Ейдриън смятаха, че това е характерно за тези, които владеят магията на духа.

Той се усмихна, разбрал какво прави тя.

— Как изглежда?

— Същата.

— Виждаш ли колко си добра? Просто прояви търпение и със сънищата.

Лиса отчаяно искаше да се появява в сънищата на другите, както той го правеше. Въпреки разочарованието й, бях доволна, че още не умее. Посещенията на Ейдриън ми стигаха. Да я видя, би било… ами, не бях съвсем сигурна, но щеше да ми е много по-трудно да запазя хладнокръвието и решителността си да продължа това, за което бях дошла в Русия.

— Просто искам да зная как е тя — рече Лиса тихо. — Не понасям неизвестността. — Това бе отново старият разговор с Кристиан.

— Вчера я видях. Тя е добре. Скоро пак ще я посетя.

Лиса кимна.

— Мислиш ли, че ще го направи? Смяташ ли, че може да убие Дмитрий?

Ейдриън дълго мълча, преди да отговори.

— Мисля, че може. Въпросът е дали, правейки това, няма тя да загуби живота си.

Лиса трепна, а аз леко се изненадах. Отговорът беше рязък и безцеремонен, какъвто би дал Кристиан.

— Господи, искаше ми се да не бе тръгнала след него.

— Сега нашите желания не са важни. Роуз трябва да го направи. Това е единственият начин да се върне. — Ейдриън отново замълча. — Само така може да продължи живота си напред.