Кръвта на богомолката

— Сър. — Един от занаятчиите, които оглеждаха релсите, се изправи и притича. — Ако се съди по щетите, трябва да е била или бомба с разширяваща се пара, или насочени парни бутала, при чието задействане релсите са подскочили. Обикновена механична сила, която да преобърне двигателя. Не е имало запалително вещество, пожарът е причинен от скъсването на горивните тръби на двигателя при сблъсъка.

— И?

— Устройството е просто и ефективно, сър, но онзи, който го е заложил, трябва да е бил умел занаятчия. Заради настройката, сър. Явно е било задействано чрез натиск. Влаковете не са достатъчно редовни за таймер с часовников механизъм.

— Такова устройство може ли да се направи при полеви условия?

— Може да се сглоби, но частите трябва да са дошли от Сарн.

— Или от Хелерон — каза замислено Малкан. — Или от Колегиум. — Вече знаеше какво описание на нападателите са дали оцелелите войници. Не били дисциплинирани сарниански пехотинци, а сбирщина от различни раси. Сбирщина с единно командване, като разбойници, но по-добре организирани…

— А скаутите ни?

— Двама не са се върнали, а другите не са забелязали никакво голямо формирование в околността — отговори адютантът.

— Нищо чудно. След такъв голям удар нареждаш на хората си да се пръснат и по-късно да се стекат към предварително уговорен сборен пункт… — Нападателите бяха отнесли мъртъвците си, но извън това очевидно се бяха изтеглили по бързата процедура. Оставили бяха улики — арбалетни стрели, захвърлени оръжия… Така или иначе, в действията им не се съзираше никакъв модел, нищо, което да говори за редовна войска. Малкан изскърца със зъби. Би могъл да прати войници след изчезналите скаути, но онзи, който не бе искал да бъде намерен, вече несъмнено се беше изнесъл. Войниците му или нямаше да открият никого, или да попаднат в засада.

— Искам релсите да бъдат поправени по най-бързия начин — обърна се той към инженера, който козирува и се върна при колегите си. Малкан се замисли. Опита се да види ситуацията от гледната точка на врага. — Искам поне двеста войници да останат тук и да ги пазят. На негово място бих се върнал да избия занаятчиите, докато работят.

— Релсовият път оттук до Хелерон е много дълъг, сър — отбеляза адютантът.

— Така е. Нека куриер потегли за Хелерон веднага… не, по-добре прати трима, поотделно. Нужен ни е нов начин за транспортиране на хора и продоволствие. Ако трябва, да вървят пешком и да носят провизиите на гръб.

— Слушам, сър.

През цялата зима Седма армия се беше изхранвала благодарение на релсовия път от Хелерон. Нямаше да е лесно да се нагодят сега, да се върнат към старите методи, но току-виж се оказало от полза. Простото най-лесно се поправя, както обичаха да казват занаятчиите.

Мъртвите бяха загуба на ресурс, прекъснатите релси и унищоженият двигател — дребна неприятност. Друго тревожеше генерал Малкан и това бе загубата на близо петстотинте щраколъка, които нападателите бяха отнесли със себе си. Пак те очевидно бяха причината за нападението над трена.

— Експлозиви… и тези нови оръжия… — измърмори той. — Ако не бяха те…

— Какво, сър?

— През Дванайсетгодишната война… — започна той. Успехите му в края на онази война бяха в основата на безпрецедентното му издигане към върховете на армейската йерархия. — Към края на войната противникът се ориентира към постоянни засади, към изненадващи нападения. Дисциплината им беше по-слаба от нашата, оръжията им отстъпваха на имперските. По онова време вече бяхме разбили войските им и те нямаха друг избор освен да заложат на партизанската тактика, да използват всички преимущества на познатия терен… Водните кончета от Федерацията… Искам незабавно да бъда уведомен, ако в докладите се спомене дори бегло за човек от тази раса.

Плъзна поглед по разораното място на инцидента, заслуша се в трясъка на чуковете и си помисли, че врагът му е някъде наблизо и също гледа към него.

18.

Осородни войници имаше на всяка пресечка, сякаш Империята вече бе превзела Соларно, без да уведоми никого за това. В откритите таверни разговорите се въртяха около тях като мухи около загниващ плод, но така и не спираха задълго върху неудобната тема.

Че, Таки и Неро бяха излезли да се поразходят из пазарището с надеждата да придобият представа за реалния мащаб на нашествието, а Далре водното конче и двама други ги следваха отдалеч като дискретна охрана, в случай че стане напечено. Уви, числеността на натрапниците не се поддаваше на точна преценка — осите се бяха пръснали в групички от по двама-трима, но изглеждаше невъзможно да идеш където и да било, без да усетиш раираното им в черно и жълто присъствие.

Преди малко Неро ги беше оставил, за да хвърли поглед от въздуха, а те седнаха в една таверна да чуят какво си говорят местните. Изглежда, всички смятаха, че една или друга от политическите партии е поканила осите или че дори ги ползва като наемници. Само по този начин соларнийците можеха да си обяснят неочаквания приток на чужденци в града. Идеята, че осите действат на своя глава и според собствения си дневен ред, изглежда, не срещаше поддръжници.