Кръвта на богомолката

— Не са много, но не съм и единственият. За моя народ битката е начин на живот, а успехът се измерва с превъзходство. Ние сме войнствена раса и не сме лишени от чувство за чест както на бойното поле, така и във въздуха, макар да съзнавам, че част от сънародниците ми не показват нужното благородство на духа. Затова и реших да ви намеря — като малка компенсация, която да поправи неприятното впечатление.

„Стои толкова вдървено и е толкова смутен“, помисли си Че, сетне със закъснение осъзна, че зад високопарните му думи се крие обикновен страх. Той беше новодошъл, който се надява да го приемат в местен клуб с отколешни традиции и се бои, че молбата му ще бъде отхвърлена. Човекът искаше да го признаят.

Таки размаха крилца и кацна на масата, така че да го гледа в очите.

— Изненадахте ме, сир Аксрад. Струва ми се, че има за какво да си поговорим. Бихте ли поседнали с мен? — И посочи една отдалечена маса.

Че отвори уста да възрази, но Таки я стрелна предупредително с поглед, сякаш да й каже, че това е въпрос, в който новата й приятелка не бива да се меси, нито да подслушва дори.

— Нека още сега ви предупредя, че уважението ми към вас по никакъв начин не касае верността ми към Империята — заяви Аксрад.

— Друго не бих и очаквала — каза Таки, след което двамата тръгнаха към другата маса, където да разговарят на спокойствие.

Че хвърли поглед към другия осороден войник, оставен да виси на улицата, докато началникът му се забавлява, и изпита нещо като съпричастие към участта му. А после Неро се върна и увисна за миг във въздуха, забелязал новия сътрапезник на Таки.

— Явно е нещо като пилот — обясни му Че, когато Неро кацна до нея. — Е, ти какво видя?

— Достатъчно, за да се досетя за една малка местна тайна на осите — каза почти шепнешком мухородният. — Плъзнали са из целия град, но са се разделили на клетки и всяка група се отчита пред определен войник. Който не е задължително офицер, забележи — най-често е обикновен редник. Според мен в Соларно има десетина осородни с мисловна връзка помежду си, които се движат в рамките на определен периметър, за да не губят контакт. Чувал съм, че макар и много рядко, това Изкуство се среща сред осите. На практика означава, че макар и разпръснати, ще могат да действат организирано.

Че кимна, вперила поглед в гърба на Аксрад. Новините ставаха все по-тревожни.

Вместо в долнопробните сенки на „Прекършеното крило“ сега срещата се провеждаше сред великолепието на елегантна гостна, чийто висок таван с дълбоки куполи се поддържаше от неестествено тънки колони с изящна позлата, а по всички стени се виеше изображение на сцена с морски създания, които се гонеха игриво в невъзможни комбинации — риби, водни бръмбари, насекомоидни нимфи и други подобни. Слушателите на Че също бяха различни. Вместо половин дузина авиатори, които поглъщат жадно думите й, тук имаше двайсетина от първенците на Соларно, всичките паякородни, някои с червените шалчета на Сатенената партия, други с шарфовете в зелено и златно на опозиционните Нефрити, а един възрастен мъж носеше цикламена шамия през челото, която се диплеше по раменете му като знак за принадлежност към друга група, за която Че не знаеше нищо, дори името й.

Нито далеч по-елегантната обстановка, нито престижната публика промениха с нещо речта на Че, която повтори дума по дума казаното пред пилотите — „това е Империята“.

За разлика от пилотите, днешните й слушатели не бяха от най-внимателните. Докато Че обясняваше разпалено мащаба на имперската заплаха, те си приказваха тихо, прелистваха книги, взети от библиотечните рафтове в дъното на стаята, или просто зяпаха през прозорците. Дори слугите, които сновяха насам-натам из стаята и предлагаха явно неизчерпаеми запаси от храна и напитки, като че ли обръщаха повече внимание на думите й. Сред присъстващите несъмнено имаше и такива, които вземаха пари от осите, така че новината за срещата и казаното на нея скоро щеше да стигне до ушите на имперските агенти в Соларно. Но Че вече на два пъти се бяха опитали да я убият, затова едва ли имаше смисъл да крие антиимперската си дейност. Уви, решението да излезе на светло засега не оправдаваше надеждите й, защото соларнийските аристократи, всичките членове на Дворна Светлинна и събрали се тук уж именно с цел да я чуят, изглежда, не проявяваха никакъв интерес към думите й. Дори Джениса от Дестиавелите, която беше организирала срещата след дълъг разговор с Таки, изобщо не я слушаше, а обменяше клюки с жената до себе си.

Че стигна до края на своето изложение, претупвайки набързо последния аргумент като актьор, който е усетил отегчението на публиката, и попита смутено:

— Някакви… въпроси?

— И сте видели всичко това с очите си? — попита елегантен мъж от задните редове. — Въпросните армии, войници и машини?

— Видях предостатъчно. Дори участвах в битка срещу тях. Битка, която осите спечелиха.