Кръвта на богомолката

Таки ги водеше право напред, понякога тичаше, друг път летеше, но после спря изведнъж и без предупреждение. Гледаше втренчено пред себе си. Към някаква таверна, която, според Че, с нищо не се отличаваше от многото питейни заведения в града. Освен по това, че в момента я плячкосваха. Предната врата беше разбита, млади мъже и жени тършуваха вътре за ценности. Виждаха се шарфове на поне две партии и Че отново предположи, че акцията е от частно естество, а не е дело на политически функционери.

— Таки? — Тя побутна мухородната. — Какво има?

— Просто… ти няма да разбереш — каза момичето. — Вече никога няма да е същото, нали?

— Можете да се биете с осите и…

— Проблемът не е в осите. Ти наистина не разбираш. Тук си само от няколко дни. Аз съм соларнийка и това е моят дом. Тук… тук се събирахме да пийнем — аз, Ниамед, Амре и другите. В тази кръчма го убиха.

Амре, братът на Таки, спомни си Че, убит от осите. А сега вандали разкъртваха дъска по дъска спомените й.

— Хей, ако ще бягаме, да бягаме — обади се изнервено Неро. Стискаше нож. — Тук взе да става по-лошо и от Тарк.

— Вижте! — ахна Че. Отряд осородни войници се спускаше от небето на двеста метра пред тях, право на пътя им. Кацаха в зловеща тишина, с разперени блестящи криле, а когато първите стъпиха на земята, от една пресечка дотичаха още неколцина и се присъединиха към тях. Един размахваше ръце, даваше скорострелни заповеди, сочеше пресечките и разпределяше войниците по различни участъци от улицата. Че си спомни теорията на Неро, че в Соларно има оси, които поддържат мисловна връзка помежду си. Как иначе можеше да се организира прецизно една толкова мащабна операция?

Осите забързаха по улицата и щом стигнаха до таверната, започнаха да обстрелват плячкаджиите с енергийни залпове — убиха половин дузина, а останалите разпръснаха. Викаха нещо и след кратко недоумение Че разбра какво казват:

— Полицейски час! Всички да се прибират!

— Трябва да вървим! — сръчка Таки тя, а после видя сълзи да се стичат по лицето на мухородната. Изражението й обаче си остана твърдо като гранит. Таки се огледа и хукна към една пресечка, която щеше да ги изведе зад гърба на напредващия отряд осородни войници.

Че погледна нагоре, стресната от трясъка на наближаващ ортоптер, и видя как машината прелита току над покривите, сякаш държи под око случващото се долу.

— Таки, ако излетим, ще ни видят.

— Ами да ни видят! — извика в отговор мухородната.

— И ще се опитат да ни спрат — възрази Че. — Ще влязат в сражение с нас.

— Ще влязат в сражение с мен — поправи я Таки. — Нека се пробват!

Над покривите по-нататък един соларнийски фикс навлезе в остър завой като част от двубоя си с имперски ортоптер, двубой, изобилстващ от сложни лупинги, които скоро отведоха и двете машини над Езгнано. Ортоптерът, който беше минал над тях преди малко, сега зави с рев и се отдалечи след другата имперска машина. Летеше толкова ниско, че керемидите и плочите по покривите се разтракаха.

— Ами господарката ти? — сети се изведнъж Че. — Джениса? Не трябва ли да се погрижиш за нея?

— Тя не беше в къщата, когато нападнаха — отвърна Таки. — Отиде да се договаря със Сатенената, а и си има достатъчно охрана. Аз отговарям за вас двамата.

Нещо в тона й подсказваше, че въпросната отговорност е била поета по собствена инициатива.

Над тях издутата грамада на „Звездно гнездо“ висеше като гигантска деформирана луна, а през отворите й продължаваха да се изсипват войници, като семена, понесени от вятъра. Кацаха на отряди по улиците и моментално поемаха контрол, убиваха въоръжените граждани, обявяваха на висок глас наличието на полицейски час, после тръгваха да направят същото и на съседните улици, докато цели квартали не преминаха под имперско господство. Ала въпреки получените заповеди и въпреки усилията на отговорниците с мисловната връзка, които се опитваха да координират действията им, те все пак бяха осородни войници. Поставили Соларно на колене, те разбиваха врати, грабеха и изнасилваха. Жигосваха с дамгата на Империята поредния нисш народ и искрено вярваха, че са в правото си само защото могат да го направят.

Влетяха в хангара на летището броени минути преди осите, че и по-малко. Авиаторката спринтира към „Еска Воленти“, а имперски войници вече кацаха на пистата отвън с изтеглени мечове.

Тримата бегълци не бяха единствените, потърсили убежище на летището. Имаше поне десетина механици, които въздушното нападение беше заварило тук, неколцина от другите сигурно бяха пилоти като Таки, а имаше и обикновени граждани, побягнали насам с надеждата, че по-високият терен ще се окаже и по-безопасен от ширналия се в ниското град.

Поне двайсетина осородни войници кацаха отвън. Таки спря, вмъкнала се наполовина в кабинката на „Еска“, и прехапа устни.

— Къде ще идем? — извика й Че.