Кръвта на богомолката

Разлисти още веднъж докладите пред себе си, но решението все така му убягваше. И двамата водомеркородни големци го бяха поканили на по чашка и всеки го беше предупредил за другия, при това доста директно. Един от бръмбарородните играчи беше мъртъв. Водното конче беше напуснало Джерез, вероятно подгонено от слуха, че Бродан разпитва за него, но най-вероятно се криеше заедно със слугите си недалеч от брега на езерото, готово да долети навреме за търга. Бродан беше разпратил хора — е, водомерки, — които да следят за завръщането му.

В същия миг един от хората му влезе, сгърбил рамене под ниския таван на малката стая в пансиона.

— Сър, един офицер е дошъл да ви види.

— От гарнизона ли?

— Не, сър.

Бродан го погледна въпросително, но войникът явно не можеше да му даде повече информация — само козирува отсечено и излезе на заден ход. Бродан събра набързо документите и ги остави с лицето надолу в единия ъгъл на малкото паянтово бюро, което беше успял да си осигури.

В следващия миг посетителят влезе и той скочи на крака и отдаде чест.

— Свободно, лейтенант. — Мъжът беше с прошарена коса и понатежал в кръста, с дълго палто, което не скриваше докрай имперската броня отдолу. Нямаше нашивки или други отличителни знаци за чин, но нямаше и нужда от тях.

— Майор Сарвад — каза Бродан. — Не очаквах…

— Седнете, лейтенант — каза меко Сарвад. Бродан не го познаваше добре, но знаеше, че отдавна е във вътрешната служба на Рекеф и че е хитър политик, който прескача от лагер в лагер, без да се обвързва с никого. Нищо чудно, че винаги успяваше да мине между капките на вътрешните чистки.

Един войник донесе за гостенина високо трикрако столче — само това можел да им отдели хазяинът — и Сарвад и Бродан седнаха един срещу друг от двете страни на бюрото.

— Идвам от Капитас, лейтенант — каза Сарвад. — Там не са впечатлени от чутото за тукашните дела.

— Но аз… — „още не съм пратил доклада си“. Бродан млъкна навреме, но Сарвад се усмихна сухо.

— Точно това ги притеснява, лейтенант. Аз се опитах да ви защитя, казах им, че сте перфекционист. Че работите бавно, но постигате добри резултати. А те ми рекоха, защо не идеш на място и не му обясниш, че въпросът е от изключително значение. Но вие и сам знаете това, нали, лейтенант.

— Аз… да, сър. Знам.

— Напредък, лейтенант. Защо още не сте постигнали напредък? Вече трябваше да сте изпълнили мисията и да пътувате към дома.

— Джерез открай време се слави като център на незаконна дейност.

— Търсите си извинения, лейтенант?

— Само казвам, че тук е трудно да се намерят надеждни източници на информация. — Бродан преглътна с усилие. — Местните са банда лъжливи негодяи, сър. До един се занимават с незаконни неща. Не обичат да говорят, а още по-малко обичат да казват истината.

— Чух, че сте задържали един човек в гарнизона. Човек от нашата раса.

— Той отрича да е замесен, сър. Показа заповедта, с която са го пратили тук. Чакам разрешение да го подложа на разпит. — Лъч надежда ободри Бродан. — Вие едва ли…

— Не съм дошъл тук да ви върша работата — изръмжа Сарвад, който очевидно започваше да губи търпение. — Какво друго? Нима сте записали само това в актива си?

„Горе-долу“ — помисли си отчаяно Бродан.

— Разговарях с майор Талрик, сър. Той е…

— Знам кой е майор Талрик — прекъсна го Сарвад и присви очи. — Какво искаше той?

— Мисля, че е замесен, сър. Разпратил съм хора да го заловят.

— Да го заловят? — Сарвад се наведе към него над бюрото.

— Да, сър. Името му фигурираше в последния списък, сър. Като предател…

Нищо в изражението на Сарвад не го насърчаваше да продължи и за миг Бродан се запита дали списъците му са точни. А после Сарвад се отпусна отново и с не толкова буреносна физиономия.

— Имах предвид, лейтенант, че щом вече сте говорили с него, не би следвало тепърва да го залавяте. Но той явно ви е избягал, прав ли съм?

— Ще го заловим, сър, и за неговия разпит няма да ми трябва разрешение.

— Той едва ли знае много — измърмори Сарвад, после продължи на висок глас: — Ако случайно загине, оказвайки съпротива при арест, или по време на последващия разпит, никой няма да рони сълзи. Разбирате ли?

— Напълно, сър.

Сарвад излезе от схлупената сграда и само пресечка по-нататък свърна в една тясна потънала в сенки уличка, далеч от хорските очи. А после, вместо застаряващ и понатежал в кръста осороден майор, от уличката излезе бръмбаророден търговец, а зад лицата и на двамата дебнеше паякородна шпионка.

„Винаги е добре да държиш под око конкуренцията“ — помисли си Сцила доволно. Неотдавна, преди година-две, беше работила няколко пъти със Сарвад. Още тогава си помисли, че лицето му може да й е от полза за в бъдеще — умел политик като него можеше да се появи без предупреждение навсякъде, а вероятността да си навлече имперското недоволство беше пренебрежимо малка.

Ала не беше очаквала, че Талрик ще се озове и тук. Той знаеше твърде много за нея. Може би трябваше да го издири и лично да му види сметката. Но пък хората на Бродан можеше и да й спестят усилието.