Кукла на верига

Все още без да разбирам какво става, реагирах инстинктивно и се хвърлих към непознатия в черното пардесю. Най-малкото понечих да се хвърля. Ала ми трябваше цяла, безкрайно дълга секунда за приготовление и мъжът светкавично — наистина бе светкавично — демонстрира, без да остави капка съмнение у мен или у себе си, че авансът от една секунда за него е предостатъчен да осъществи какъвто пожелае нападателен ход. Той бе подготвен, аз — не, при това атаката му действително се оказа мълниеносна. Едва бях задвижил мускулите си, когато той се извъртя на 90°, коварно снишавайки се, и ме удари в слънчевия сплит с ръба на рекламната си чанта.

Рекламните чанти на авиокомпаниите обикновено са меки и безобидни. Тази обаче беше различна. Никога не съм получавал удар от пилотонабивачка, нито имам някакво желание, но сега можех доста реално да си представя какво чувство се изпитва. Физическият резултат беше горе-долу същият. Строполих се на земята, сякаш великанска ръка изтръгна твърдата основа под краката ми, и останах да лежа неподвижен. Изобщо не бях загубил съзнание. Виждах и чувах, дори донякъде успявах да преценя какво става около мен, но не бях в състояние и да се помръдна — впрочем за друго и не чувствувах сили в момента. Чувал съм за психическа парализа, сега за пръв път изпитвах тотална физическа парализа.

Струваше ми се, че всичко се развива абсурдно бавно. Дюкло се озърна панически наоколо, но нямаше начин да се измъкне от ескалатора. Да се върне назад беше невъзможно, защото трима мъже стояха плътно зад него, очевидно без изобщо да разбират какво става — едва по-късно, много по-късно, осъзнах, че те положително са съучастници на мургавия непознат, поставени там, за да отрежат всички пътища на Дюкло, освен един — нагоре заедно с движението на ескалатора, към неговата гибел. Отнесено към спомените, това бе най-сатанинската и хладнокръвна екзекуция в сравнение с историите, които знаех за хора, намерили своя край не според волята на всевишния.

Можех да движа единствено очите си и побързах да го сторя. Вперих поглед в рекламната чанта и от единия й край изпод капака забелязах да се подава надупченият цилиндър на заглушител. Ето каква бе всъщност пилотонабивачката, причинила моментната ми парализа — поне се надявах, че е моментна, — и съдейки по силата на удара, искрено се зачудих как не се е огънала надве. Погледнах мъжа с пистолета, дясната му ръка се криеше под капака на чантата. На мургавото му лице не бе изписано нито триумф, нито напрежение — само хладната увереност на професионалист, който знае колко добър е в занаята си. Някъде в далечината безплътен глас съобщи за кацането на самолета, извършил полет КЛ — 132 от Лондон — с него бяхме пристигнали. В блуждаещия ми мозък кой знае защо изплува маловажната мисъл, че никога няма да забравя номера на този полет, сякаш имаше някакво значение с кой самолет съм дошъл, след като Дюкло е бил осъден да умре още дълго преди да ме види.

Насочих поглед към Джими Дюкло — лицето му издаваше, че е човек, обречен на смърт. Изглеждаше отчаян, но отчаянието му бе някак си овладяно и спокойно, когато дясната му ръка потъна дълбоко между гънките на връхното палто. В същия момент тримата мъже зад него почти коленичиха на движещите се стъпала и отново едва много по-късно осъзнах предназначението на този ход. Дюкло измъкна пистолета си, едновременно с това се чу приглушен, тъп звук и под левия ревер на палтото му се появи обгорял отвор. Подскочи конвулсивно, сетне политна напред и падна по лице — ескалаторът го изнесе до горе и мъртвото му тяло се търкулна край мен.

Никога няма да мога да отговоря със сигурност дали пълното ми обездвижване в тия няколко секунди, предхождащи смъртта на Дюкло, се дължеше на действителна физическа парализа или чисто и просто бях вцепенен под въздействие на неизбежната и безпомощна ситуация, при която той умря. Разбира се, тази мисъл не ме изпълва с никакви угризения, понеже бях невъоръжен и не можех да направя абсолютно нищо. Все пак съм любопитен, защото съм съвсем сигурен, че докосването на мъртвото му тяло моментално оказа съживителен ефект върху мен.