Ладията на Харон

— Не е бил баща ти, ако мислиш така — отговори Мърсър. — ФБР намериха купчина квитанции от частен детектив в кабинета на баща ти. Поръчал му е да те следи от няколко месеца, всъщност откакто си се върнала във Вашингтон. Хена смята, че е проява на прекалено ревностна бащинска загриженост.

— И затова е знаел в колко часа съм била тук онази нощ?

— Да. И съм чул частния детектив да напуска района след първия опит за покушение срещу мен вечерта, когато беше приемът на баща ти. Трябва да ме е проследил дотук, след като те закарах в къщата ти в Джорджтаун.

— Баща ми беше болен и алчен човек — промълви Аги и се сгуши в прегръдките му. — Но все пак за мен е облекчение да знам, че не е имал нищо общо с опита да те убият.

Мърсър и обясни теорията си за самоубийството на Макс и тя се почувства по-добре. Имаше обаче една подробност, която и спести, нещо, което и самият той не искаше да повярва. Дик Хена му го бе казал, докато Мърсър си почиваше в Абу Даби заедно с Уейн Бигълоу.

Взривното устройство, използвано за детонирането на течния азот в петролопровода в Аляска и задействано от Ян Верховен, не беше същото, с което бе активиран компютърният вирус в «Алиеска». То бе включено, докато Мърсър и Аги бяха в оперативния център на пристанището за танкери «Алиеска», петнайсет минути след експлозията на «Надежда». Хена и Мърсър бяха стигнали до един и същ извод.

Иван Кериков беше жив.