Ладията на Харон

— Вероятно войниците са транспортирани в училищни автобуси, а артилерията в трактори с ремаркета, разположените танкове са маскирани като каравани. Ако усилието е координирано, невъзможно е да бъде забелязано — излъга Мърсър. Смяташе, че това е по-приемливо, отколкото американското разузнаване отново да бъде заварено неподготвено, както стана, когато Саддам Хюсеин нападна Кувейт. Мърсър смени деликатната тема и попита: — Е, сега всичко наред ли е?

— Повечето неща — отвърна Халид. — Войниците, които заловихме сутринта, и поделението, разположено от Руфти в Ажман, ще бъдат съдени за държавна измяна и екзекутирани следващия месец. Наемниците и инструкторите от Иран и Ирак, които не са граждани на Емирствата, ще бъдат депортирани до края на седмицата и в родината им вероятно ще ги посрещнат като герои, но това е цената, която плащаме за дипломацията.

— А Руфти? — попита Мърсър.

— За него сме планирали нещо много специално. Може би ще искаш да гледаш. Няма да е приятно, но те уверявам, че ще останеш доволен. — Худари погледна часовника си. — Време е за обяд. След това ще отидем да видим уважаемия Хасан бен Руфти.

Обядваха в стая на последния етаж на административната сграда. Поднесоха им агнешко с къри, чието ухание и подправки накараха Мърсър да яде дълго, след като се бе заситил. Халид Худари беше въздържател, но Уейн Бигълоу сякаш имаше неизчерпаем запас от вина в частната си изба. Той намери сродна душа в лицето на Мърсър и извади три бутилки по време на обяда, и пъхна шише осемгодишно бренди в туниката си за предстоящото пътуване.

Седнали на задната седалка на лимузината, която се носеше през пустинята по пътя «Ал Аин», Бигълоу и Мърсър, след като отдадоха на ароматния алкохол полагащото му се уважение, си подаваха бутилката и пиеха от нея като войници, разменяйки си манерка с вода. Пътуването, както и обядът, беше празнично. След час тримата се прехвърлиха в покрит камион, пригоден за суровите условия в пустинята. Халид се опита да върви, но бастуните му затънаха в мекия пясък, и трябваше да го пренесат до другото превозно средство. Той стоически прие безпомощността си.

Пътуването продължи по неравен път, камионът друсаше пътниците и шофьора, докато навлизаше навътре в пустинята. Температурата във високата кабина беше петдесетина градуса и дори ветрецът, повяващ от смъкнатите стъкла, беше горещ и не внасяше прохлада. В камиона се въртяха песъчинки, които покриваха седалките, таблото и хората. Ако не беше брендито, за Мърсър пътуването щеше да е непоносимо.

Два часа след като се отклониха от главния път, камионът прехвърли върха на старо пресъхнало речно корито и се спусна до дъното му. Слънцето беше високо в небето и яростно печеше в средата на следобеда. В сухото дере беше паркиран друг камион — голям, с десет колела. Брезентът над товарното отделение беше избелял и изпокъсан от годините, прекарани в пустинята. Наблизо седем бедуини седяха около малък огън. Дългите роби пазеха кожите им от жестоките слънчеви лъчи. Те видяха Халид Худари, станаха и затътриха крака към него, като се подпираха на бастуни.

Спазвайки традициите на номадите, Халид и бедуините разговаряха няколко минути, като жестикулираха и се смееха досущ стари приятели, събрали се след дълга раздяла. Халид прие чаша силен чай от тях и Мърсър и Бигълоу последваха примера му. След друг дълъг разговор, който полковникът проследи с интерес, единият номад се отдели от групата и се приближи до камиона. Върна се след малко и сложи голяма пластмасова клетка до Халид.

Отвътре извряска сокол, сякаш да поздрави господаря си.

Хасан бен Руфти беше завързан за четири метални тръби, забити в земята, и лежеше гол, с разперени крака и ръце под палещите лъчи на слънцето. Неокосменото му тлъсто тяло беше зачервено и осеяно с мехури. От няколко часа той ту припадаше, ту идваше в съзнание. Жаждата, изгаряща гърлото му, бе придружена от силно къркорене на червата и празния му стомах. Не беше ял нищо от часове и липсата на храна замъгляваше съзнанието му.

За миг му се стори, че е в парижки хотел, завързан за рамката на леглото от проститутка, която е наел и го задоволява по невъобразими начини. Руфти сякаш чу приглушените и стенания, докато дългите и коси галят слабините му. Той също изстена от допира й, но после изведнъж тя вкопчи нокти в гърдите му и той извика. Болката беше пронизваща, сякаш в плътта му се забиха метални шипове.

Съзнанието му леко се проясни. Руфти събра сили, повдигна глава от земята и видя, че върху него стои дребно същество. Благородната му глава бе обърната към безплодната пустиня, а зловещата извита човка бе насочена към тялото му. Той разбра какво ще се случи с него и мисълта го накара да се разтрепери от страх.