Ладията на Харон

Веднага щом Гибсън излезе, вратата на кабинета на Халид Ал-Худари се отвори. Министърът беше облечен неофициално, в американски джинси и разкопчана риза. Движеше се бавно с помощта на два бастуна. Мърсър погледна крадешком Сири Патал и завидя на Худари за погледа, с който тя го гледаше. В съзнанието му се появи образът на Аги Джонсън. Двамата не бяха разговаряли, откакто се сбогуваха в Аляска. И вероятно никога повече нямаше да разговарят.

— Доктор Мърсър, за мен е удоволствие и чест да се запозная с вас — каза Халид, огледа Мърсър и се усмихна. — Обзалагам се, че нараняванията ви са много по-сериозни, отколкото изглеждат.

— Все пак е по-добре ранен, отколкото мъртъв. — Мърсър не подаде ръка, защото можеше да движи свободно само лявата, а знаеше, че докосването с нея е обида, тъй като арабите я смятат за нечиста.

— И двамата пострадахме — продължи Худари толкова тихо, че единствено Мърсър го чу. Той кимна, осъзнавайки сериозността в думите и смисъла им. Халид бързо промени изражението си и отново стана очарователен домакин. — Заповядайте в кабинета ми. Имаме да обсъждаме и да си разказваме много неща. Мисля, че дори полковник Бигълоу ще бъде смаян от нас. Какво ще кажете?

Мърсър се засмя.

— Освен ако не сме победили с голи ръце Ромел [11], смятам, че няма да го изненадаме.

Худари остана доволен от точната преценка на неговия приятел и наставник и се усмихна на намръщения Бигълоу.

След това ги заведе в кабинета си, седна зад бюрото и подпря крака на голяма кожена табуретка. Бигълоу и Мърсър се настаниха срещу него. Биологичният часовник на Мърсър беше толкова объркан от дългото пътуване и от изтощение, че той не отказа предложеното от полковника уиски от плоското шише с позлатена капачка, което Бигълоу извади от джоба на туниката си в цвят каки.

— Първо, най-близките ми приятели ме наричат Халид. Бих желал да сте сред тях. Може ли да пренебрегна официалната ви титла и да ви наричам Филип?

— Моите приятели ме наричат Мърсър. Всъщност и враговете ми, но това няма значение.

— Тогава позволи ми официално да ти кажа, че народът на Обединените арабски емирства и всички други, които живеят около Персийския залив, са ти много задължени, Мърсър. Опасявам се, че ако не беше твоята намеса, вътрешният ни проблем щеше да се разрасне и да обхване целия регион. Навременното ти предупреждение предотврати не само революция тук, но и дестабилизацията на Близкия изток.

Мърсър се опита да скромничи, но Худари продължи настойчиво:

— От известно време подозирахме един човек в ОАЕ на име Хасан бен Руфти, но не знаехме доколко е замесен с недотам приятелски настроените към нас държави. По-късно, когато бях в Лондон, научих за връзките на Руфти с иракчаните и иранците, но не бях в състояние да съобщя информацията в родината си. За щастие, веднага щом научи, че съм задържан в Лондон от терористична атака на «Хийтроу», полковник Бигълоу правилно е стигнал до извода, че нападението е организирано, за да ме убият. Проявил е инициативност и е арестувал Руфти при завръщането му от срещата на ОПЕК. Но макар че заловихме предателя, не знаехме къде е скрил войниците си. И тук се намеси ти. Свързвайки атаките в Аляска срещу «Петромакс Ойл» и «Южно крайбрежно корабоплаване», ти ни даде улика за позицията на войската му. След продажбата на флотилията на «Петромакс» на «Южно крайбрежно корабоплаване» техният кораб «Петромакс Арабия» е бил прекръстен на «Южен акцент». Никой не обърна внимание на присъствието му няколко седмици в нашето пристанище. Така и нямаше да разберем за участието на танкера, ако не беше ти. Говоря сериозно. Хората, които Руфти бе качил на борда, можеха да щурмуват брега и да превземат страната ни по-бързо, отколкото Саддам завладя Кувейт през 1990 година.

— Правилно ли предполагам, че атаките срещу петролопровода в Аляска и потапянето на «Петромакс Арктика» са били сигналът за революцията на Руфти тук, в ОАЕ?

— Доколкото ни е известно, да — отговори Халид.

— Авторът на заговора е бивш агент на КГБ на име Иван Кериков…

— Знаем всичко за Кериков — прекъсна го Бигълоу. — Миналата година са го видели в Истанбул да се среща с Хасан Руфти. Тогава са замислили плана си.

— Не са го измислили, а са го откраднали — поправи го Мърсър. — Компютърният специалист, когото Кериков беше наел, ни каза, че програмата, която е активирал, е била инсталирана по време на студената война от агент на КГБ. Преди години Кериков е попаднал на плана и кодовете за пренастройване на компютрите на «Алиеска». Чакал е да се появи някой като Руфти, който с готовност ще плати за изваждане от строя на петролопровода в Аляска.

— Но защо? И защо точно сега?