Ладията на Харон

До детонацията оставаха само осем минути, но служителите на бреговата охрана намериха и обезвредиха експлозивите, поставени в двойния корпус на «Арктика». Приливът, на който Ригс и Кериков разчитаха да донесе петрола по крайбрежието на протока Пюджит, не беше толкова висок, както предвиждаха прогнозите, и разлетите дванайсет милиона галона суров петрол, макар и повече, отколкото в инцидента с «Аксон Валдиз», не причиниха планираната екологична катастрофа.

Хеликоптер откара капитан Лайл Хаузър и лейтенант Кръчфийлд в болница и двамата оцеляха. Мърсър знаеше, че трябва да се погрижи за още един последен детайл, който най-после щеше да сложи край на случая.

Обединени Арабски Емирства

Сиатъл и Персийският залив се намират на срещуположни точки на земното кълбо. Но въпреки това за Мърсър беше малко по-бързо да отлети за Ню Йорк и после да продължи през Европа към Близкия изток, отколкото да прекоси Евразия, Той нямаше спомен от трансконтиненталния полет, защото спа от мига, в който се качи на борда в Сиатъл, докато самолетът се приземи в Ню Йорк. Терористичната атака на лондонското летище «Хийтроу» бе объркала въздушния трафик и единственият бърз полет, който намери за Европа, беше на борда на свръхзвуков «Конкорд» на «Ер Франс». Мърсър предпочиташе по-бавен транспорт, защото се движеше като зомби по летище «Кенеди» и смяташе да спи по време на трансатлантическата отсечка от полета, но успя да дремне само два часа в издължения, подобен на ракета самолет.

На летище «Дьо Гол» в Париж цареше пълен хаос. Хиляди пътници се опитваха да стигнат до Британските острови. Ако беше нащрек, Мърсър щеше да се изнерви, но той задряма по време на едночасовия престой, докато чакаше прекачване за Абу Даби.

Безпощадното слънце в столицата на Обединените арабски емирства беше облекчение от студа и влагата, които бе изтърпял през последните няколко дни. Костите му щяха да се нуждаят от седмици топлина, за да се разсее студът от потапянето в ледените води, докато бягаше от петролната платформа на «Петромакс». Мърсър носеше само малка чанта с набързо купени дрехи от летище «Кенеди», затова мина през митницата за минути. Той тръгна покрай огромния безмитен търговски център и излезе на пътя за международния терминал.

Докато чакаше посрещача, полковник на име Уейн Бигълоу, Мърсър остави чантата в краката си, без да обръща внимание на такситата. След като се отърсеше от студа в тялото си, следващата му задача щеше да бъде да се наспи добре.

Наблизо изсвири клаксон, който го изтръгна от унеса. Мърсър си бе създал ясна представа за полковник Бигълоу от телефонния разговор, който бе провел с него на летището, и очакваше да види стария войник да кара очукан ландроувър със смъкнат гюрук и тежка резервна гума, прикрепена на предния капак. Бигълоу обаче се подаде през смъкнатото стъкло на нов мерцедес 600 SEL, чиято лъскава черна броня блестеше на слънчевата светлина.

— Предполагам, че вие сте доктор Мърсър? — Акцентът на полковника беше от колониалните времена на Англия, глас от безвъзвратно отминала епоха. Прошарените му мустаци бяха заострени в краищата и лицето му беше тъмно и загрубяло като кората на дърво. Макар че седеше в луксозен автомобил, гърбът му беше изправен като на военен от кариерата. Мърсър мигновено хареса по-възрастния мъж.

— Онова, което е останало от него — отвърна той, дръпна се от стълба на лампата, на който се бе облегнал, взе чантата си и се приближи до колата.

— Съжалявам, че закъснях, но не исках да изпусна фойерверките сутринта. Изтребителите «Хорнет», които военноморският ви флот използва, са невероятно внушителни. Реват като проклети хрътки от ада. — Бигълоу забеляза колко бавно Мърсър заобиколи мерцедеса и колко предпазливо се отпусна на кожената седалка. — Изглежда, че вие и Халид Худари имате един и същ шивач.

Дясната ръка на Мърсър беше превързана, за да се фиксира разкъсаното сухожилие на рамото му.

— Изумително е колко много съчувствие получаваш с това нещо. По дяволите, дори стюардесите на «Ер Франс» бяха любезни.

— Трябваше да пътувате с «Бритиш Еъруейз», но вероятно инцидентът на «Хийтроу» ги е шашнал за няколко дни.

— Всичко ли мина по плана? — попита Мърсър. Докато чакаше на летищата и пътуваше в самолетите, преминавайки през тринайсет часови зони на изток, се бе изтърколил цял един ден, откакто двамата с капитан Хаузър бяха предотвратили разрушаването на «Петромакс Арктика».

— Като по часовник — широко се усмихна Бигълоу. Мерцедесът замърка на сто и петдесет километра в час по асфалтовата лента, пресичаща белия пясък на пустинята. — Ще оставя министър Худари да ви разкаже подробностите.

— От разговора ми със секретарката му разбрах, че той е бил сериозно ранен по време на нападението пред Британския музей и после на «Хийтроу».