Ласи

Роули поклати глава и отговори с висок глас:

— О, не! Ако искаш още, ще дойдеш с нас. Не ти ли казах, че познавам отлично кучетата, Туутс? Ако хвърлиш месото на пътя, няма да стане нищо. Някой те е възпитал много добре, мила госпожице коли. Сложих дробчетата в чиния — ето къде беше тайната! И тя си похапна добре. Хайде, да вървим, чака ни още много път!

Той отвърза торбата с овес и я окачи под колата. Изсипа жарта от мангала и грижливо я стъпка. Без да бърза, прибра съдовете и остатъците от обяда. През цялото време наблюдаваше колито с ъгълчетата на очите си. Ласи седеше и чакаше, сякаш искаше да провери дали чудото с великолепния обяд няма да се повтори. Най-после Роули Палмър продължи пътя си. Огледа се и изръмжа доволно, защото кучето беше тръгнало с него. Вече не тичаше през полето, а непосредствено зад колата. Не се приближаваше до него, но Роули не искаше да настоява. Знаеше много добре, че всичко идва с времето си.

Минаха няколко дни, а Ласи продължаваше да следва колата на Роули Палмър. Както обикновено, тичаше зад задните колела, без много-много да се приближава. Роули се опита да й обясни, че трябва да тича под колата зад края на оста, но Ласи не го послуша.

Освен това не можеше да свикне с шума и крясъците, когато влизаха в селата. Все пак се примиряваше, защото знаеше, че няма да трае дълго. Чувстваше се доволна докато Роули вървеше на юг. Веднъж, на един разклон, търговецът насочи колата си на изток. Скоро инстинктът му подсказа, че част от семейството липсва. Когато погледна назад, видя Ласи да седи насред кръстовището.

Повика я няколко пъти и тя всеки път ставаше и тръгваше към него, след малко обаче правеше завой, връщаше се на кръстовището и сядаше в праха.

Най-после му омръзна да я вика и реши да отстъпи. Качи се на капрата, обърна Бес и тръгна по пътя на юг.

— Е, добре, щом искаш, ще минем през Годси вместо през Менслип — промърмори добродушно той.

По-късно обаче обясни на Туутс:

— Виждаш ли колко безпомощен е мъжът сред толкова жени! Ти и Бес и Нейно величество. Какво може да стори горкичкият мъж срещу три жени? Бес иска да се връщаме на север, защото там е родината й. Нейно величество настоява да продължи на юг — сигурно за да прекара зимата на Ривиерата. А ти — само ти си доволна, защото си при Роули Палмър. Да, Туутс, ти си единствената, която ме обича заради самия мене!

А малкото куче размаха опашката си, която не беше нито къдрава, нито права, нито с къси косми, нито разкошна и дълга.

Хубаво беше да се движат така по самотните пътища на Северна Англия, далече от главните магистрали, където фучаха тежко натоварени камиони и леки коли, от които Роули с право се отвращаваше.

Докато оставяха зад себе си километър след километър, Роули не преставаше да пее.

— Е, Ваше величество? Не е ли време ние, обикновените хора, да се занимаем с обикновените си дела?

Роули отправи тези думи към Ласи, която тичаше зад колата. Тя продължи пътя си, без да дава вид, че е чула.

— О, разбира се, знам, Ваше величество — продължи почтително Роули. — Вашите кралски уши са възмутени, че ги занимаваме с такива неприятни неща като парите, но ние, малките хорица, трябва да живеем. Затова, ако Ваше величество няма нищо против, ние с Туутс ще спечелим малко пари.

Роули беше възхитен от великолепното си хрумване. Вдигна шапката си и се поклони. После се зае с подготовката за влизане в селото. Извади голямото гърне и грабна дебелата тояга. Забарабани с все сила докато колата наближаваше първите къщи.

Ударите по гърнето отекнаха като звън на камбана. Роули издигна глас:

Палмър грънчаря грънци докара.
Гърнета и стомни, делви огромни,
паници и купи — кой ще си купи?
Палмър грънчаря грънци докара…

Жените наизскачаха от къщите си и Роули се поклони тържествено в отговор на поздравите им. Спря колата в центъра на селото. Домакините се събраха около него, започнаха да опипват грънците, да се пазарят и да се шегуват с цените.

— Толкова са здрави, нищо не е в състояние да ги разбие! — хвалеше стоката си Роули.

— Ами, гърнето, дето го купих миналата година, се счупи само след месец — провикна се една жена.

— Е, добра жено, все някога трябва да се счупи, нали? — отзова се Роули и очите му се смееха. — Ако ги правех абсолютно нечупливи, нямаше да имате нужда от нови съдове и много скоро щеше да ми се наложи да прекъсна пътуванията си.

Той примигна дръзко и жените избухнаха в луд смях. Почнаха да се мушкат една друга с лакти и да си шепнат:

— Симпатяга е този Роули Палмър, нали!

— А сега, дами — заговори с усмивка Роули, когато сделките приключиха, — с удоволствие ще ви покажа уменията на кученцето ми.

Децата заръкопляскаха и се развикаха. Роули извади необходимите уреди от колата и ги постави на земята. Туутс скочи от капрата. Роули плесна с ръце, но нищо не последва. Кученцето седеше и чакаше.