Легенда за камъка

— Е добре де, добре де — побърза да се поправи Господарят Ли. — Права си, може би не трябва да се позволява точно на такава жена да си развява байрака. Упълномощиха ме обаче да предложа и друг човек. Най-смирено те моля да разгледаш кандидатурата на Ту Ван, съпруга на покойния Смеещ се княз. Вярно е, че тя направи опит да убие прислужницата си, но не съм познавал истински благородна дама, която от време на време да не е изпитвала подобно желание. Доколкото ми е известно, нямала е отношение към убийствата и изтезанията, извършвани от мъжа й. А що се отнася до професионалната й пригодност, мога твърдо да ти заявя, че е била безнравствена, похотлива, развратна, прелъстителна, алчна и със сърце от най-чист гранит. Била е умна и не е понасяла празните приказки, така че няма как да не се изяви като първокласна администраторка. Трудно бих могъл да си представя по-компетентна представителка на проституките от нея. Освен това, рече ли да знае много, достатъчно ще бъде да й изпратиш студена напитка с много лед, за да започне да кротува. Ще бъде ли нагло от моя страна да помоля да дадеш знак, че си съгласна да удовлетвориш молбата ми?

Миризмата на сяра веднага се разсея и гръмотевиците секнаха. Господарят Ли отново се поклони.

— Богиньо, светът на хората е свят, пълен с неразбиране — каза тихо. — Сетивата ни са плачевно слаби. Умовете ни наподобяват малки светлинки, мъждукащи в безкраен океан от мрак. Единственото мъдро у нас е способността ни да признаем, че не можем да постигнем познанието. И че щом това не ни е по силите, трябва да се обърнем към вярата, която е единствената ни добродетел. Тази вяра можем да докажем най-добре, като заобичаме другиго повече, отколкото обичаме самите себе си. Понякога постигаме това.

Взе камъка и го положи на тревата.

— Благодарим ти за твоето предположение, че нищожният талант на човека би могъл да постигне нещо, което не се е оказало по възможностите на други сили — продължи Господарят Ли. — Благодарим ти, задето ни изпрати несъвършен камък, стремящ се цели векове към допира с несъвършено цвете. Благодарим ти, задето ни изпрати и цветето, готово да отвърне с взаимност на зова на камъка и да го възнагради с най-ценния си дар — любовта. Благодарим ти, задето съедини късовете на камъка в едно. Отправяме молитва камъкът и цветето най-сетне да получат благоволението на Небесата.

Направи дълбок поклон и почти се прилепи до земята. Поклоних се и аз, но скришом наблюдавах какво става. Видях, че и Господарят Ли прави същото.

През облаците се промъкна кос слънчев лъч и освети камъка. Стори ми се, че опипва пространството около него. Сетне изведнъж застина. Последователно секнаха птичите песни, бръмченето на насекомите и мученето на добитъка. Дори и вятърът спря да духа, докато камъкът бавно се повдигна от земята и застина във въздуха на четири стъпки над повърхността.

Дочух тихо жужене. Във вътрешността на камъка бе започнала да сияе светлина, а из пространството се понесоха трептения, от които ми се зави свят. Светлината стана все по-ярка и по-ярка и камъкът внезапно започна да трепери. Жуженето постепенно премина в приглушен рев, издаван сякаш от страховита сила, и пространството около камъка засия. Светлинните пулсации зачестиха, сетне яркостта им стана нетърпима и се сляха в непрекъснато силно светене. Стана ми ясно, че силите, съсредоточили се в този камък, бяха достатъчни, за да превърнат цялата Долина на скръбта в купчинка пепел.

Трептенията и ревът се засилиха. Камъкът започна да вибрира така силно, сякаш всеки миг щеше да се разпадне.

Видях, че тялото на Лунното момче бе започнало сякаш да се стапя и да се разтваря в нищото. Върху треперещата повърхност на камъка се появи изображение. Започна да се насища с ярки цветове и след като се оформи, се превърна в прекрасно цвете. Ревът и вибрациите спряха само за миг, но след това енергийното равнище отново се повиши и те се възобновиха с повишена сила.

Настъпил бе редът и за Утринната скръб да се слее с нищото. Тялото й придоби прозрачност и след това изчезна от погледа ми. Единствено полегналата трева продължаваше да свидетелства, че то допреди миг бе лежало там. Върху повърхността на камъка се бе появило още нещо — изящен бръшлян, обвил камъка и цветето във вечна прегръдка. Ревът и вибрациите секнаха. Камъкът престана да трепти.

Сетне могъщата сила, съсредоточила се в камъка, отново разкри своето присъствие. Сиянието стана нетърпимо, ревът съвсем ме проглуши и равнището на енергията явно се приближи към безкрайността. Въпреки това камъкът си остана на мястото и страхът ми, че ще се взриви, изчезна. В един миг сиянието започна да отслабва, ревът да притихва, и камъкът започна да се възнася към облаците. Постепенно набра скорост и полетя като малка комета в посока на Великата звездна река, богинята Ну Куа и Небесната стена. Примигна веднъж-дваж в далечината и сетне изчезна от погледите ни. Господарят Ли се изправи и се поразкърши.