Читаем Лелите не са джентълмени полностью

— Господи, помилуй! Ангели и свети угодници! Боже, дай ум всекиму, та белким има малко и за моя племенник! Той да ти донесе котката на крака и ти в пълно съзнание и преднамерено да я върнеш от вратата си, макар да знаеш какво означава тя за мен. Да ме опропастиш така! Да ме отритнеш в час на вопиюща нужда! Да озлочестиш белите ми коси чак до гроба! И това след всичко, което съм сторила за теб, жалък, неблагодарен червей. Помниш ли как съм ти разправяла, че още като безпомощно сукалче с вид, дължа да спомена, на недоварено яйце, си беше глътнал веднъж биберона и ако не бях аз да ти го извадя от гърлото, щяхме да те целуваме студен? Е, тежко ти, ако си глътнеш биберона сега, защото аз няма да си мръдна и малкия пръст! Ами когато имаше дребна шарка и аз жертвах часове от ценното си време, за да играя с теб на бълхи (Игра с малки пулове, които се притискат откъм ръба, с цел да подскочат в купа или чаша, поставена по средата на масата. — Б. пр.), като те оставях да ме биеш по най-безогледен начин?

Можех да оспоря това. Моите победи се дължаха изцяло на собствената ми сръчност. Напоследък не играя често на бълхи, но в онези далечни дни бях истински факир. Тъй или иначе, не го споменах, защото не исках да прекъсвам буйния поток на чичковата й червенотиквеничковщина.

— Ами когато беше в онова твое частно училище и аз с цената на непосилни разходи ти изпращах колети с храна, защото ти се оплакваше, че те морели от глад? А забрави ли как, че когато постъпи в Оксфорд…

— Лельо, млъкни — извиках, трогнат дълбоко от тези спомени за малолетния Устър. — Ще ми разбиеш сърцето.

— Ти нямаш сърце. Ако имаше, не би пропъдил на снега бедното беззащитно животно. Всичко, което поисках от теб, бе да му предоставиш едно легло в стаята за гости за няколко дни и тъй да решиш с един замах финансовите ми проблеми, но ти ми отказа тази нищожна услуга, която нямаше да ти струва нищо освен два-три шилинга за мляко и риба. Какво стана, питам се аз, с някогашните племенници, за които волята на леля им беше закон? Очевидно вече не ги правят в наши дни.

След тези думи Природата взе своята дан. Тя трябваше да млъкне, за да си поеме дъх, и аз получих възможност да вмъкна нещо.

— Скъпа прародителко — рекох, — ти си жертва на погрешна не-знам-си-какво.

— Моля?

— Нали разбираш — онова, на което хората стават жертва. На върха на езика ми е. Започва с ин… А, да, сетих се, погрешна интерпретация. Твоят поглед върху отношението ми към въпросната котка е тотално кривоглед. Аз прецених, че извършената от теб кражба с взлом е петно върху гордия герб на Устърови, но при все това, макар и неохотно, щях да й предоставя постеля и храна, ако не беше Планк.

— Планк?

— Майор Планк, пътешественикът.

— Той пък какво общо има?

— Всичко. Ти вероятно си чувала за майор Планк?

— Не съм.

— Е, той е от ония, които имат туземни носачи и прочие, след което се юрват да изследват дивите пустоши. Кой беше онзи, дето срещнал в саваните на Африка другия, и предположил, че той е доктор? (Бърти има предвид известен анекдот, с който самите англичани обичат да илюстрират прословутата си сдържаност. Прочутият изследовател на Африка доктор Дейвид Ливингстън (открил между другото водопада Виктория през 1855 г.) дълго време не се обаждал в Англия и бил обявен за безследно изчезнал. Тогава на втора експедиция потегля да го дири изследователят Станли, който след дълги месеци на опасни премеждия и сблъсъци с човекоядци племена най-сетне съзира в африканските дебри бял човек и се обръща към него със следните думи: „Доктор Ливингстън, предполагам?“ — Б. ред. ) Планк се занимава, или поне се е занимавал, със същото.

По жицата долетя сумтене, което едва не я разтопи.

— Бърти — рече прародителката, вече натоварила на борда достатъчен запас въздух, — злощастното обстоятелство, че не си ми подръка, ме възпрепятства, но ако ми беше, щях да ти отвъртя такъв тупаник, че да ти държи влага до идния Великден. Защо не ми разкажеш с думи прости какво ти мъчи мижавия мозък?

— Говоря за майор Планк. И онова, което се опитвам да ти разясня е, че Планк, макар и изследовател, понастоящем не изследва, а е отседнал при Кук в Егсфорд Корт.

— Е, и?

— Е, и той ми цъфна на прага малко след като Били Греъм достави стоката. Тя и Джийвс тъкмо бяха отишли в кухнята да сръбнат по едно за сливиците, но тя взе, че се размяучи и Планк, естествено, я чу. Няма нужда да ти описвам последствията. Планк се връща при Кук, казва му, че из покоите на Устър се разнасят котешки серенади, при което Кук, бездруго бъкащ от подозрения след печалната ни среща, връхлита тук като орел връз пилци, а бляскавите му кохорти лъскат саби и щитове. Трябва да добавя, че с присъщата си мигновена находчивост преметнах Планк, като го убедих, че не е чул котка, а мяучещия Джийвс, и той се хвана като шаран на жива муха, защото тия изследователи са простоват народ, който вярва на всичко, което му кажат, но дали историята ще мине и пред Кук? Забрави. Тъй че не ми оставаше нищо друго, освен да кажа на Били Греъм да възстанови животното.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Петр Первый
Петр Первый

В книге профессора Н. И. Павленко изложена биография выдающегося государственного деятеля, подлинно великого человека, как называл его Ф. Энгельс, – Петра I. Его жизнь, насыщенная драматизмом и огромным напряжением нравственных и физических сил, была связана с преобразованиями первой четверти XVIII века. Они обеспечили ускоренное развитие страны. Все, что прочтет здесь читатель, отражено в источниках, сохранившихся от тех бурных десятилетий: в письмах Петра, записках и воспоминаниях современников, царских указах, донесениях иностранных дипломатов, публицистических сочинениях и следственных делах. Герои сочинения изъясняются не вымышленными, а подлинными словами, запечатленными источниками. Лишь в некоторых случаях текст источников несколько адаптирован.

Алексей Николаевич Толстой , Анри Труайя , Николай Иванович Павленко , Светлана Бестужева , Светлана Игоревна Бестужева-Лада

Биографии и Мемуары / История / Проза / Историческая проза / Классическая проза