Левиатан

Освен това комисарят откри в регистрите някой си Антъни Ф. Суитчайлд, индолог и археолог, и реши, че един индолог тъкмо ще му свърши работа. Нали и покойният Литълби с бил нещо от тоя род. Мистър Суитчайлд, върлинест дългуч с козя брадичка, още на първата вечеря сам подхвана разговор за Индия. След трапезата Гош дръпна професора настрана и внимателно насочи разговора към колекцията на лорд Литълби. Индологът археолог пренебрежително нарече покойника дилетант, а колекцията му — сбирка, натрупана без никакъв научен подход. Единствената истинска ценност там бил златният Шива. Добре че статуетката се намерила от само себе си, понеже, както е известно, единственото нещо, което френската полиция умее, е да взема подкупи. Гош ядно се закашля от тая въпиющо несправедлива забележка, но Суитчайлд само го посъветва да намали пушенето. По-нататък ученият снизходително отбеляза, че Литълби все пак май е имал късмета да се сдобие с прилична подборка ръчно изрисувани шалове и воали, сред които се срещат крайно любопитни екземпляри, но това по-скоро са произведения на туземните занаяти и приложните изкуства. Не било за изхвърляне и сандаловото ковчеже от Лахор, датиращо от шестнайсети век, с дърворезба по сюжети от „Махабхарата“ — и се впусна в такива скукотии, че комисарят взе да клюма.

Последния съсед Гош избра, дето има една дума, на око. В буквалния смисъл. Става дума, че преди време на комисаря му попадна една много интересна книжка, превод от италиански. Някой си Чезаре Ломброзо, професор по съдебна медицина от Торино, беше разработил цяла криминалистична теория, според която родените престъпници не били виновни за противообщественото си поведение. Според еволюционното учение на доктор Дарвин в своето развитие човечеството преминавало през определени етапи, за да се приближи постепенно до съвършенството. Така че престъпникът представлява еволюционен брак, случайно отстъпление към отминал етап на развитието. Затова потенциалните убийци и грабители били много лесни за разпознаване, понеже приличали на маймуни, от които всички сме произлезли. Комисарят дълго размишлява над прочетеното. От една страна, в пъстрата верига от убийци и грабители, с които си бе имал работа за трийсет и пет години полицейска служба, далеч не всички приличаха на горили, срещаха се и такива ангелски физиономии — чак да се разплачеш от умиление. От друга страна, не липсваха и маймуноподобни. Пък и старият Гош, убеден антиклерикал, не вярваше в Адам и Ева. Теорията на Дарвин му изглеждаше по-приемлива. А сега беше мярнал сред пътниците в първа класа един субект — все едно направо от картинката „Характерен тип убиец“: челото ниско, надвеждията изпъкнали, очите мънички, носът приплескан, брадичката скосена. И комисарят помоли да запишат въпросния търговец на чай Етиен Боало към „Уиндзор“. Той се случи чудесен човек — веселяк, баща на единайсет деца и филантроп до мозъка на костите.

Така или иначе, излизаше, че плаването на татко Гош няма да свърши и в Порт Саид, следващото пристанище след Хавър. Разследването се проточи. При това дългогодишният нюх подсказваше на комисаря, че тропа на кухо — нямаше подходящ обект сред цялата тая публика. Очертаваше се гадната перспектива да преплава целия дяволски маршрут Порт Саид — Аден — Бомбай — Калкута, а в Калкута да се обеси на първата палма. Как ще се върне в Париж като сритано псе? Колегите ще го спукат от подигравки, началството ще му натяква за разходката с първа класа на държавна сметка. А може и да го пенсионират предсрочно, като едното нищо…

В Порт Саид Гош, ще не ще, се охарчи за допълнителни ризи, понеже плаването се очертаваше дългичко, попълни запасите си египетски тютюн и за да убие времето, се разходи с файтон край прочутото пристанище. Нищо особено. Е, има един огромен фар, има и два километрични кея. Градчето оставя странно впечатление — нито е Азия, нито е Европа. Докато гледаш резиденцията на генерал-губернатора на Суецкия канал — мяза на Европа. Из централните улици се срещат предимно европейски лица, дамите се разхождат с бели чадърчета; заможни господа с панами и плоски сламени шапки пъчат шкембета. Ама щом файтонът сви в туземния квартал — веднага зловоние, гниещи отпадъци, арабски гамени просят дребни. Какво толкова търсят богатите безделници в своите пътешествия? Навсякъде е едно и също: един тлъстее от преяждане, друг се подува от глад.

Изморен от песимистичните си наблюдения и от жегата, комисарят се прибра на борда посърнал. И гледай ти — нов клиент. При това май перспективен.