Левиатан

„Ами куршумът? — с тревога попита Труфо. — Усещате ли го, колега? Къде е?“

„Струва ми се, курсумът е заседнар в дясната преска — отговори мистър Аоно и с хладнокръвие, от което останах възхитен, допълни: — Ряв дорен дяр. Сте трябва да пробиете костта откъм гърба. Много е трудно. Моря да ме извините за това неудобство.“

Тогава Фандорин изрече една загадъчна фраза. Наведен над ранения, той каза тихо: „Ето, Аоно-сан, мечтата ви се сбъдна, сега сте мой ондзин. За съжаление безплатните уроци по японски се отменят.“

Но мистър Аоно, изглежда, много добре разбра тази ала-баланица и разтегна побелелите си устни в слаба усмивка.

Когато моряците отнесоха бинтования японски джентълмен с носилка, докторът се захвана с мисис Клебер.

За наша най-голяма изненада дървената грамада не беше й строшила черепа, а й беше направила само цицина. Криво-ляво измъкнахме пострадалата престъпничка изпод лондонската забележителност и я пренесохме на стола.

„Опасявам се, че след подобен шок плодът няма да оцелее — въздъхна мисис Труфо. — А горкото бебче не е виновно за греховете на майка си.“

„Нищо му няма на бебето — увери я съпругът й. — Тази… личност е толкова витална, че сигурно ще роди здраво дете, и то лесно и в термина.“

Фандорин допълни с цинизъм, който ме покърти: „Имаме основание да се надяваме, че раждането ще стане в лазарета на затвора.“

„Страх ме е да си помисля какво ще се роди от утробата й“ — потръпна мис Стамп.

„Във всеки случай бременността ще я отърве от гилотината“ — отбеляза докторът.

„Или от бесилката“ — подсмихна се мис Стамп, като по този начин ни напомни за ожесточената дискусия, разгоряла се преди време между комисар Гош и инспектор Джексън.

„Най-многото, което я заплашва, е краткотраен затвор заради опита и да убие господин Аоно — кисело продума Фандорин — И пак ще се намерят смекчаващи вината обстоятелства: състояние на афект, изненада, а и бременността. Нищо повече няма да може да се докаже — тя ни го демонстрира блестящо. Уверявам ви, че много скоро Мари Санфон отново ще е на свобода.“

Странно, но никой от нас не спомена за шала, сякаш той изобщо не бе съществувал, сякаш след яркото парче коприна вятърът бе отнесъл в небитието не само стоте британски броненосеца и френския revanche, но и фаталната магия, обсебваща умовете и душите.

Фандорин се спря до падналия Биг Бен който вече беше направо за боклука: със счупено стъкло, с повреден механизъм, с пропукана от горе до долу дъбова основа.

„Прекрасен часовник — каза русинът, като за сетен път потвърди всеизвестния факт, че славяните са напълно лишени от естетически вкус. — Непременно ще го поправя и ще го взема със себе си.“

„Левиатан“ мощно наду сирената, вероятно да приветства някой насрещен кораб, а аз се замислих, че скоро, много скоро, само след две-три седмици, ще пристигна в Таити и ние отново ще се срещнем, обожаема моя женичке. Това е единственото, което има значение и смисъл. Всичко останало е пара, мъгла, химера.

Ще бъдем заедно и щастливи — там, на райския остров, където винаги грее слънце.

В очакване на радостния ден, оставам Ваш нежно любящ.

Реджиналд Милфорд-Стоукс.