Левиатан

Мисис Клебер — не, мис Санфон, тоест, мадам Рение… Или мадам Багдазар? Не знам как точно да я наричам. Добре, нека остане мисис Клебер, така съм свикнал. И тъй, тя отвърна на инквизитора с достойнство: „Изглежда, мъжът ми е приготвил всичко за бягството и се е канел да ме събуди в последния момент.“

Фандорин не мирясваше. „Но вие не спяхте — каза той с високомерно физиономия. — Когато минавахме по коридора, ви видяхме. Вие бяхте напълно облечена и дори наметната с шал.“

„Да, необяснима тревога не ме оставяше да заспя — отговори мисис Клебер. — Явно сърцето ми е предчувствало нещо лошо… Тресеше ме странна треска и затова се наметнах с шала. Това престъпление ли е?“

Радвах се да видя, че доброволният прокурор посърна. А обвиняемата спокойно и уверено продължи: „Тезата, че уж съм измъчвала другия безумец, мосю Гош, надхвърля всички граници на достоверността. Казах ви истината. Дъртият глупак откачи от алчност и ме заплаши със смърт. И аз не знам как успях да насоча и четирите изстрела към целта. Чиста случайност. Изглежда, самото Провидение е движило ръката ми. Не, господине, и тук не сте познали.“

От самодоволството на Фандорин не остана и следа. „Чакайте — притесни се той. — Но нали намерихме шала! Вие го бяхте скрили под килима!“

„Още едно празно твърдение — отряза го мисис Клебер. — Шалът, разбира се, е бил скрит от Гош, който го е откраднал от клетия ми съпруг. И въпреки всичките ви долни инсинуации съм ви благодарна, господине, че ми върнахте нещо, което ми принадлежи.“

С тези думи тя спокойно стана, приближи се до масата и взе шала!

„Аз съм законна съпруга на законния наследник на Изумрудения раджа — заяви тази изключителна жена. — Имам брачно свидетелство. В утробата ми е внукът на Багдазар. Да, покойният ми съпруг е извършил редица тежки престъпления, но какво общо имаме с това аз и нашето наследство?“

Тогава мис Стамп скочи и се опита да грабне шала от мисис Клебер.

„Владенията и собствеността на брахмапурския раджа се конфискуват от британското правителство! — доста решително заяви моята сънародничка и нямаше как да не признаем, че е права. — Което означава, че съкровището принадлежи на нейно величество кралица Виктория!“

„Един момент! — скочи добрият ни доктор Труфо. — Макар аз да съм италианец по рождение, но съм гражданин на Франция и представлявам тук нейните интереси! Съкровищата на раджата са били лично достояние на семейството и не са принадлежала на брахмапурското княжество, следователно конфискуването им е незаконно! Шарл Рение е станал френски гражданин по собствена воля. Той е извършил много тежко престъпление в своята страна. Според законите на Френската република подобно злодеяние, при това с користни подбуди, се наказва с изземване на личното имущество на престъпника в полза на държавата. Дайте ми шала, мадам! Той принадлежи на Франция.“ И също твърде войнствено се вкопчи в него.

Възникна патова ситуация и коварният Фандорин се възползва от нея. С византийска хитрост, характерна за нацията му, той каза високо: „Въпросът е сериозен и трябва да се изясни. Позволете ми като на представител на неутрална държава временно да прибера шала, за да не го разкъсате на парчета. Ще го сложа ето тук и нека той да се намира на известно разстояние от страните в конфликта.“

С тези думи той взе шала и го отнесе до страничната маса при подветрения борд, където прозорците бяха затворени. По-късно ще разберете, любима Емили, защо ви излагам тези подробности.

И тъй, пъстрият триъгълник на шала, ябълката на раздора, лежеше върху страничната маса и пръскаше златисти искрици. Фандорин бе застанал с гръб към него, правеше се на почетен караул или може би на охрана. Всички останали се бяхме скупчили до масата за хранене. Добавете към това шумоленето на завесите по наветрения борд, приглушената светлина на мрачния ден и неравномерното полюшване на пода под краката ни ето експозицията на финалната сцена.

„Никой няма право да отнеме от внука на раджа Багдазар онова, което му принадлежи по право! — с ръце на кръста заяви мисис Клебер. — Аз съм белгийска поданичка и съдебният процес ще се проведе в Брюксел. Достатъчно е да обещая една четвърт от наследството за нуждите на белгийската благотворителност и съдебните заседатели ще решат въпроса в моя полза. Една четвърт от наследството са единайсет милиарда белгийски франка, петгодишният доход на цялото Белгийско кралство!“

Мис Стамп и се изсмя в лицето: „Вие подценявате Британия, скъпа. Да не си мислите, че ще позволим на жалката ви Белгия да решава съдбата на петдесет милиона лири? За толкова пари ние ще построим стотина мощни броненосеца и освен това, ще укрепим флота си, който и бездруго е първи в света! Ние ще сложим ред по цялата планета!“

Мис Стамп е много умна жена. Наистина, ако подобна фантастична сума влезе в нашата хазна, цивилизацията само би спечелила. Защото Британия е най-прогресивната и свободна страна наземното кълбо. Всички народи биха спечелили, ако започнат да живеят по британски образец.