Левиатан

— За в-вас хората са статисти, госпожо, а вие никога не сте жалили статистите. Особено ако става дума за петдесет милиона лири. Твърде голяма съблазън. Клетият Гош например трепна. Нашият майстор детектив извърши убийството толкова несръчно! Права сте, разбира се, злощастният Рение не е сложил сам край на живота си. Щях да се сетя, но вашата настъпателна тактика за известно време ме събори от седлото. Какво „прощално писмо“ само! Тонът явно не е предсмъртен. Рение все още се надява да спечели време и да мине за луд. Но най-вече разчита на вас, госпожо Санфон, свикнал е да ви вярва безрезервно. Гош преспокойно е изрязал от третата страница мястото, което според него най подхожда за финал. Колко недодялано! Нашият комисар съвсем се е побъркал по брахмапурското съкровище. Има си хас, та това е заплатата му за триста хиляди години! — Фандорин се усмихна тъжно. — Помните ли с каква завист Гош ни разказа за градинаря, който продал на банкера своята непорочна репутация?

— Но засто е трябваро да убива господин Рение? — попита японецът. — Нари шарът е бир изгорен?

— Рение много е искал комисарят да го повярва и за по-убедително дори издава тайната на шала. Но Гош не му е повярвал — Фандорин направи кратка пауза и допълни тихо: — И е бил прав.

В салона се възцари гробна тишина. Клариса тъкмо си пое въздух, но забрави да го издиша. Дори не можа да разбере веднага защо и е толкова тежко в гърдите, а като се усети, го изпусна.

— Искате да кажете, че шалът е налице? — предпазливо, сякаш да не сплаши чудна птица, попита докторът. — И къде е?

— За една сутрин това парче т-тънка коприна смени трима притежатели. Първо беше при арестувания Рение. Комисарят не е повярвал на писмото, претърсил е п-пленника и я е намерил у него. Точно тогава, обезумял от очакваното богатство, е извършил убийството. Не е издържал на изкушението. Колко хубаво се подрежда: в писмото пише, че шалът е изгорен, убиецът си признава всичко, параходът пътува към Калкута, а оттам до Брахмапур е един хвърлей разстояние! И Гош играе ва банк. Удря нищо неподозиращия арестант с нещо тежко по главата, набързо инсценира самоубийство и идва тук, в салона, да чака часовият да открие трупа. После обаче в играта влиза госпожа Санфон и надиграва и двама ни — полицая и мен. Вие сте изключителна жена, госпожо! — обърна се Ераст към Рената. — Мислех, че ще започнете да се оправдавате и да стоварвате всичко върху своя съучастник, понеже е мъртъв. Щеше да е т-толкова лесно! Но не, вие предприемате друго. От поведението на комисаря се досещате, че шалът е у него, и мислите не за отбрана, о не! Вие искате да си върнете ключа към съкровището и си го връщате.

— Защо трябва да слушам всички тези измишльотини! — със свито гърло възкликна Рената. — Вие сте никой, мосю! Вие сте просто един чужденец! Настоявам със случая да се заеме някой от старши офицерите на парахода!

Внезапно малкият доктор се изпъчи, приглади оредялата коса върху тъмното си теме и каза внушително:

— Старши офицерът на парахода е тук, мадам. Приемете, че разпитът е разпореден от командването на кораба. Продължете, мосю Фандорин. Казахте, че тази жена е успяла да вземе шала от комисаря?

— Сигурен съм. Не знам как е успяла да отнеме револвера на Гош. Изглежда, клетият изобщо не се е страхувал от нея. Във всеки случай тя е взела комисаря на мушка и е настояла незабавно да й върне ш-шала. Тогава старецът се е развилнял и тя е простреляла първо едната му ръка, после другата, после коляното. Подложила го е на инквизиция! Къде сте се научили да стреляте така, мадам? Четири куршума и всичките точно в целта. Извинете, но ми е трудно да повярвам, че Гош ви е гонил около масата с простреляно коляно и осакатени ръце. След третия изстрел той не е издържал на болката, дал ви е шала и вие сте доубили нещастника, като сте го гръмнали точно в средата на челото.

— Oh, my God!63 — бе коментарът на мисис Труфо.

Докато Клариса сега бе по-любопитна да научи друго:

— Значи шалът е у нея?

— Да — кимна Ераст.

— Глупости! Пълни глупости! Всички вие сте луди! — истерично се разсмя Рената (или Мари Санфон?) — О, Господи, какви небивалици!

— Ресно мозем да го установим — каза японецът. — Трябва да претърсим госпоза Кребер. Ако шалът е у нея, всицко е истина. Ако го няма, знаци господин Фандорин греси. В такива сруцаи у нас в Япония порят корем.

— Никога в мое присъствие мъжки ръце няма да дръзнат да претърсват дама! — заяви сър Реджиналд и се изправи застрашително.

— Ами женски? — попита Клариса. — Ние с мадам Труфо ще обискираме тази личност.

— Oh, yes, it will take no time at all64 — побърза да се съгласи докторшата.

— Правете с мен каквото искате — жертвено долепи длани Рената. — Но после ще берете срам…

Мъжете излязоха навън, а мисис Труфо с невероятна сръчност опипа задържаната. После се обърна към Клариса и поклати глава.

Клариса я достраша заради клетия Ераст. Нима се беше излъгал?

— Шалът е много тънък — каза тя. — Нека аз да го потърся.