Левиатан

— Да, п-пред вас е международната авантюристка Мари Санфон, легендарната, гениалната и безмилостната. Нейният стил е мащабност, изобретателност и д-дързост. Освен това — липса на улики и свидетели. И, the last, but not the least61 — пълно незачитане на човешкия живот. Показанията на Шарл Рение, към които ще се върнем отново, съдържат п-полуистини. Не знам, госпожо, кога и при какви обстоятелства сте се запознали с този човек, но не се съмнявам в две неща. Рение ви обичаше искрено и до сетната минута от своя живот се опитваше да отклони подозрението от вас. И второ: тъкмо вие сте накарали сина на Изумрудения раджа да се захване с търсене на наследството, инак той едва ли щеше да чака т-толкова години. Вие сте се запознали с лорд Литълби, добрали сте се до всички необходими сведения и сте разработили п-плана. Изглежда, отначало сте се надявали да измъкнете шала с хитрост, като п-прибегнете към съблазняване, защото лордът не е подозирал значението на това парче плат. Но скоро сте се убедили, че задачата е неизпълнима: Литълби е бил просто побъркан на тема колекцията си и за нищо на света не би се съгласил да се раздели с нито един от експонатите. Открадването на шала също не е било възможно, понеже до витрината непрекъснато е имало въоръжена охрана. И вие сте решили да заложите на сигурно — с минимум риск и според вашия си маниер — без да оставяте следи. Отговорете ми, знаехте ли, че в онази съдбовна вечер лордът не е заминал и е останал у дома? Сигурен съм, че сте знаели. Вие сте имали нужда да „окървавите“ Рение. Защото не той е убил слугите, а вие.

— Не е възможно! — вдигна ръка доктор Труфо. — Жена без медицинско образование и почти без никакъв опит за три минути да направи девет инжекции? Изключено.

— Първо, деветте заредени спринцовки е можело да се п-приготвят предварително. И второ… — Ераст с изящен жест взе от фруктиерата една ябълка и отряза парченце от нея. — Господин Рение не е имал опит със спринцовките, но Мари Санфон има. Недейте забравя, че тя е отрасла при винсентианките, сивите сестри. Доколкото ни е известно, този орден си поставя за цел да лекува бедните и монахините от ранна възраст се обучават да служат в болници, лечебници и приюти. Всички те са висококвалифицирани милосърдни сестри, а младата Мари, както знаем, е била една от най-добрите.

— Вярно, бях забравил. Прав сте! — лекарят гузно сведе глава. — Но продължавайте. Няма повече да ви прекъсвам.

— И тъй, Париж, улица „Грьонел“, вечерта на 15 март. В къщата на лорд Литълби идват д-двама души: млад мургав лекар и една милосърдна сестра с нахлупена над очите сива монашеска касинка. Лекарят представя д-документа с печата на кметството и настоява всички, които са вкъщи, незабавно да се съберат. Вероятно казва, че е късно, а има още много работа. Монахинята прави инжекциите — сръчно, бързо и безболезнено. Впоследствие патологоанатомът не откри по местата на убождането нито един х-хематом. Мари Санфон не е забравила уроците от своята богоугодна младост. Нататък е ясно, затова п-пропускам подробностите: слугите заспиват, престъпниците се качват на втория етаж, кратка схватка на Рение с домакина. Убийците не са забелязали, че в ръката на лорда е останала златната значка от „Левиатан“. Впоследствие вие, госпожо, е трябвало да дадете на съучастника си своята емблема — на вас ви е било по-лесно да отклоните подозренията, отколкото на първия помощник-капитан. Пък и п-предполагам, сте била по-уверена в себе си, отколкото в него.

Клариса, която до момента бе гледала Ераст като омагьосана, хвърли бегъл поглед към Рената. Тя го слушаше внимателно и на лицето й бе застинал израз на изненада и обида. Дори да беше Мари Санфон, засега с нищо не се беше издала.

— Започнах да подозирам и двама ви от д-деня, когато уж ви беше нападнал клетият африканец — поверително й съобщи разказвачът и отхапа от парченцето ябълка с белите си равни зъби. — Тук, разбира се, е виновен Рение, защото се паникьоса и избърза. Вие щяхте да измислите нещо по-хитро. Аз възстановявам нишката на събитията, но ако греша в подробностите, п-поправете ме. Нали?

Рената с покруса поклати глава и подпря с ръка кръглата си буза.

— Рение ви е изпратил до каютата. Имало е какво да си кажете, защото в показанията на вашия съучастник е посочено, че малко преди това шалът е изчезнал по мистериозен начин. Вие сте влезли вътре, видели сте огромния негър, който е ровел в нещата ви, и в първия миг вероятно сте се уплашили, ако изобщо чувството на страх ви е познато. Но в следващата секунда сърцето ви е трепнало от радост, защото сте забелязали заветния шал на шията на д-дивака. Всичко става ясно: претърсвайки каютата на Рение, избягалият роб си е харесал пъстрото парче плат и е решил да украси с него якия си врат. След вашия вик идва Рение, също вижда шала и понеже не успява да се овладее, грабва кортика… Налага се вие да изобретите историята с митичното нападение. Лягате на пода и стоварвате върху себе си т-тежкото, още топло тяло на убития. Сигурно никак не е било приятно, нали?