Левиатан

— Извинете, но това са чисти измислици! — разпалено възрази сър Реджиналд. — Разбира се, че негърът е нападнал мадам Клебер, то е явно! Пак си фантазирате, мосю руски дипломате!

— Ни най-малко — кротко отвърна Ераст и погледна баронета с печал или може би със съжаление. — Нали ви к-казах, че съм виждал роби от народността нданга и преди, когато бях в турски плен. Знаете ли защо на Изток толкова много ги ценят? Защото макар да притежават г-голяма сила и издръжливост, те се отличават с мек, незлоблив нрав и изобщо не са склонни към агресия. Това е племе на земеделци, а не на ловци, те никога с никого не са воювали. Нданга по никой начин не би могъл да нападне мадам Клебер дори от уплаха. Даже мосю Аоно се изненада, ч-че по нежната ви шия не са останали синини от пръстите на дивака. Не е ли странно?

Рената замислено сведе глава, сякаш също бе учудена от казуса.

— А сега да си спомним убийството на професор Суитчайлд. Тъкмо стана ясно, че индологът е близо до разгадката, и вие, госпожо, го помолихте да не бърза, да разказва подробно и от самото начало, а междувременно изпратихте своя съучастник уж за шала, а всъщност за да подготви убийството. Партньорът ви разбра без думи.

— Не е вярно! — звънко възкликна Рената. — Господа, всички вие сте свидетели! Рение сам предложи! Нали помните? Кажете, мосю Милфорд-Стоукс, че говоря истината! Нали първо помолих вас, помните ли?

— Така е — потвърди сър Реджиналд. — Точно така беше.

— Т-трикове за глупци — махна с ножа за плодове Фандорин. — Вие много добре знаехте, госпожо, че баронетът не може да ви понася и че никога не изпълнява капризите ви. Проведохте операцията си както винаги ловко, но този път, уви, недостатъчно чисто. Не успяхте да стоварите вината върху мосю Аоно, макар да бяхте б-близо до целта. — Ераст скромно сведе поглед, за да даде възможност на слушателите да си спомнят кой точно разруши веригата от улики срещу японеца.

„Не му липсва самолюбие“ — помисли си Клариса, но тази черта й се видя много приятна и странно нещо — само направи младежа още по-привлекателен. Както винаги, поезията й помогна да реши парадокса:

А слабостта на милото създание
през поглед влюбен ражда обожание.

Ах, мистър дипломате, колко малко познавате англичанките. Предполагам, че в Калкута ще трябва да поостанете по-задълго.

Фандорин направи пауза и без да подозира, че е „мило създание“ и че ще се яви на местоназначението си по-късно, отколкото предполага, продължи:

— Сега вече вашето положение наистина е заплашено. Рение д-достатъчно красноречиво го е изложил в писмото си. И тогава вие вземате едно страшно, но в известен смисъл гениално решение: да потопите кораба заедно с досадния полицейски комисар, свидетелите и още хиляда души. Какво е за вас животът на х-хиляда човека, щом те ви пречат да станете най-богатата жена в света? Дори нещо повече, щом заплашват живота и свободата ви.

Клариса погледна Рената със суеверен ужас. Как може тази млада особа, малко истерична, но общо взето, съвсем посредствена, да е способна на подобно чудовищно злодейство? Невероятно! Ала нямаше как да не повярва на Ераст. Той е толкова убедителен и толкова хубав!

По бузата на Рената се търкулна огромна колкото бобено зърно сълза. В очите й застина няма молба: защо ме измъчвате? Какво съм ви сторила? Ръката на мъченицата се плъзна по корема, лицето й се сгърчи от страдание.

— Няма смисъл да припадате — хладнокръвно я посъветва Фандорин. — Най-добрият начин да ви свестим ще са шамари. И не се правете на слаба и безпомощна. Доктор Труфо и доктор Аоно са на мнение, че сте здрава като б-бик. Седнете, сър Реджиналд! — гласът на Ераст звънна със стоманени нотки. — Има време да се застъпите за своята прекрасна дама. После, като свърша… Между другото, дами и господа, тъкмо на сър Реджиналд трябва да благодарим, че ни спаси живота. Ако не беше… странният му навик на всеки три часа да засича координатите на кораба, днешната закуска щеше да не е тук, а на м-морското дъно. И угощението щяхме да сме ние.

— „Къде е Полоний? — прихна баронетът. — На вечеря… Не където той яде, а дето него го ядат.“62 Колко смешно.

Клариса потръпна. В борда на кораба се блъсна една по-голяма вълна, приборите по масата задрънчаха, а тромавият Биг Бен отново се олюля насам-натам.