Левиатан

— Какво злополучно пътуване! — ахкаше Труфо, ситнейки по коридора. — Горкият „Левиатан“!

В „Уиндзор“ насядаха по следния начин: мадам Клебер до масата, с лице към вратата, останалите, без да се наговарят, се настаниха от противоположната страна. Само Фандорин зае стола до убийцата.

— Не ме гледайте така, господа — жално каза мадам Клебер. — Аз го убих, но за нищо не съм виновна. Ще ви разкажа абсолютно всичко и ще видите… За Бога, дайте ми малко вода.

Жалостивият японец й наля лимонада. Масата още не беше отсервирана след закуската.

— Добре де, какво стана? — попита Клариса.

— Translate everything she says — строго инструктира мисис Труфо мъжа си, който тъкмо бе дошъл. — Everything — word for word60.

Лекарят кимна и избърса с кърпа изпотеното си от бързото ходене плешиво теме.

— Не се страхувайте от нищо, госпожо. Разкажете цялата истина — окуражи сър Реджиналд Рената. — Този господин не е джентълмен, той не знае да се държи с дами, но аз ви гарантирам най-уважително отношение.

Думите му бяха съпроводени от поглед към Фандорин — поглед, изпълнен с такава изпепеляваща омраза, че Клариса онемя. Какво толкова е могло да се случи между Ераст и Милфорд-Стоукс от вчера до днес? Защо тази враждебност?

— Благодаря, мили Реджиналд — изхлипа Рената.

Тя дълго пи от лимонадата, подсмърча и пъшка. После огледа умоляващо всичките си визави и започна:

— Гош изобщо не е блюстител на закона! Той е престъпник, луд! Всички тук се побъркаха по гадната кърпа! Дори полицейският комисар!

— Вие казахте, че искате да му признаете нещо — с неприязън напомни Клариса. — Какво?

— Да, бях скрила от него един факт… Съществен факт. Със сигурност щях да му призная всичко, но първо исках да го улича.

— Да го уличите? Но в какво? — със съчувствие попита сър Реджиналд.

Мадам Клебер спря да плаче и тържествено заяви:

— Рение не се е самоубил. Убил го е комисарят Гош! — и като видя, че слушателите й са смаяни от това съобщение, занарежда: — То е очевидно! Я се опитайте да се засилите и да си строшите главата в една стаичка с размер шест квадратни метра! Това е направо невъзможно. Ако Шарл бе решил да се самоубие, той щеше да си свали вратовръзката, да я върже за вентилационната решетка и да ритне стола. Не, Гош го е убил! Халосал го е с нещо тежко, а после е инсценирал самоубийство — ударил е главата му в стената, когато той е бил вече мъртъв.

— Но за какво му е изтрябвало да убива Рение? — скептично поклати глава Клариса. Мадам Клебер явно си съчиняваше.

— Нали ви казвам, окончателно е мръднал от алчност! За всичко е виновен шалът! Или Гош се е ядосал на Шарл, че е изгорил шала, или не му е повярвал, не знам. Но Гош го е убил, то е ясно. И когато му го казах директно, право в очите, той дори и не помисли да отрича. Извади револвера, размаха го и взе да ме заплашва. Каза, че ако не си държа езика зад зъбите, ще последвам Рение… — Рената отново заподсмърча и о, чудо на чудесата! — баронетът й подаде кърпата си.

Какви бяха тези тайнствени метаморфози? Та той винаги бе странял от Рената.

— Това е… После той остави револвера на масата и ме раздруса за раменете. Така се уплаших, така се уплаших! Вече не помня как го блъснах и грабнах оръжието. Беше нещо страшно! Бягах от него, а той ме гонеше около масата. Обръщах се и натисках спусъка — не помня колко пъти. Най-накрая той падна… А после дойде господин Фандорин.

И Рената се разрида с глас. Милфорд-Стоукс я галеше по рамото внимателно, сякаш докосваше гърмяща змия.

В тишината отекна глухо ръкопляскане. От изненада Клариса се стресна.

— Браво! — Фандорин се усмихваше иронично и пляскаше с ръце. — Б-браво, мадам Клебер. Вие сте велика актриса.

— Как смеете! — задави се от възмущение сър Реджиналд, но Ераст го спря с жест.

— Седнете и ме чуйте. Ще ви разкажа как е станало — Фандорин беше абсолютно спокоен и сякаш изобщо не се съмняваше в правотата си. — Мадам Клебер е не само изтъкната актриса, но и изобщо във всяко отношение е много особена и талантлива жена. С размах, с фантазия. За съжаление най-голямата й дарба е в криминалната сфера. Вие сте съучастничка в цяла поредица от убийства, мадам. По-точно не съучастничка, а подбудителка, г-главно действащо лице. Съучастникът е бил Рение.

— Хайде пък сега — обърна се жално към сър Реджиналд Рената. — И този полудя. А беше толкова кротък и спокоен.

— Най-смайващото във в-вас е нечовешката бързина на реакциите — направи се на разсеян Ераст. — Вие никога не се отбранявате, вие п-първа нанасяте удара, госпожо Санфон. Нали ще позволите да ви наричам с истинското ви име?

— Санфон?! Мари Санфон?! Онази същата!? — възкликна доктор Труфо.

Клариса се усети, че стои със зяпнала уста, а Милфорд-Стоукс като опарен дръпна ръката си от рамото на Рената. Докато тя самата гледаше Фандорин със състрадание.