Левиатан

Някои извадки от черната папка на Комисар Гош

Протокол от огледа на мястото на престъпление, извършено на 15 март 1878 година вечерта, в собствения дом на лорд Литълби, улица „Грьонел“ (VII квартал на град Париж)

(Откъс)

… По причини, останали неизяснени, целият обслужващ персонал се е намирал в трапезарията, разположена на първия етаж на къщата вляво от вестибюла (помещение №3 на схема 1). Точното разположение на мъртвите тела е посочено на схема 4, където:

№1 — трупът на майордома Етиен Деларю, 48-годишен;

№2 — трупът на икономката Лора Бернар, 54-годишна;

№3 — трупът на личния лакей на стопанина Марсел Пру, 28-годишен;

№4 — трупът на сина на майордома Люк Деларю, 11-годишен;

№5 — трупът на камериерката Арлет Фош, 19-годишна;

№6 — трупът на внучката на икономката Ан Мари Бернар, 6-годишна;

№7 — тялото на пазача Жан Льосаж, 42-годишен, починал в болница „Сен Лазар“ сутринта на 16 март, без да дойде в съзнание;

№8 — трупът на пазача Патрик Труа-Бра, 29-годишен;

№9 — трупът на вратаря Жан Карпантие, 40-годишен.

Телата, обозначени с номера от 1 до 6, са разположени седешком край голямата кухненска маса, като номера от 1 до 3 са застинали с глави, опрени върху кръстосаните им ръце, №4 е опрял буза на събраните си длани, №5 е облегната на стола, а №6 седи на коленете на №2. По лицата на номера от 1 до 6 не се забелязват никакви признаци на страх или страдание. В същото време номерата от 7 до 9, както е видно от схемата, лежат встрани от масата. №7 държи в ръката си свирка, но никой от съседите не е чувал предната вечер някой да изсвири. По лицата на номерата 8 и 9 е застинал израз на ужас или най-малкото на крайна изненада (фотографските снимки ще бъдат готови утре сутрин). Липсват следи от борба. При първоначалния оглед не са открити и наранявания по труповете. Не е възможно да се установи причината за смъртта без аутопсия. Лекарят от „Съдебна медицина“ метр Бернем установи по трупното вкочаняване, че смъртта е настъпила по различно време, между 10 часа вечерта (№6) и 6 часа сутринта, а №7, както докладвах по-горе, почина още по-късно в болницата. Преди резултатите от медицинската експертиза се осмелявам да предположа, че всички жертви са били под въздействието на силна отрова с бърз приспиващ ефект, докато времето до спиране на сърцето е зависело или от погълнатата доза отрова, или от физическото здраве на всеки от отровените.

Входната врата на къщата е затворена, но не е заключена. Обаче по прозореца на оранжерията (т. 8 на схема 1) са налице явни следи от взлом: стъклото е счупено, върху тясната ивица разкопана земя под прозореца е оставен ясен отпечатък от мъжка обувка с дължина на подметката 26 сантиметра, заострена отпред и с налче на тока (фотографии ще бъдат приложени). Вероятно престъпникът е проникнал в къщата откъм градината, при това след като слугите са били отровени и изпаднали в безсъзнание, в противен случай щяха да чуят звъна от счупването на прозореца. Същевременно не е ясно защо се е наложило престъпникът да минава през градината — след като слугите са били обезвредени, той спокойно е можел да влезе в къщата през трапезарията. При всички случаи престъпникът се е качил от оранжерията на втория етаж, където са разположени личните покои на лорд Литълби (виж схема 2). Както е видно от схемата, в лявата част на втория етаж има само две помещения: залата, в която държат колекцията от редки индийски произведения на изкуството и спалнята на стопанина, долепена непосредствено до залата. Тялото на лорд Литълби е обозначено върху схема 2 под номер 10 (виж също контурната рисунка). Лорд Литълби е бил облечен с домашно сако и панталон от сукно, дясното му стъпало е омотано с дебел слой бинт. Съдейки по първичния оглед на тялото, смъртта е настъпила в резултат на необичайно силен удар с тежък продълговат предмет в областта на темето. Ударът е бил нанесен отпред. Килимът в диаметър от няколко метра е опръскан с кръв и мозъчно вещество. Опръскана е също и счупената стъклена витрина, където съгласно табелката е била поместена статуетка на индийския бог Шива (надписът на табелката гласи: „Бангалор, 2-а половина на XVII в., злато“). За фон на изчезналата пластика са служели пъстри индийски шалове, един от които също липсва.