Лий Чайлд

Човешкото тяло е самолекуваща се машина, която действа на мига. Кръвта се втурва към всяко увредено място на кожата и веднага се залавя за работа, независимо дали става въпрос за порязване, сцепване или охлузване. Червените кръвни телца започват да плетат и усукват влакнеста матрица на повърхността на раната, а белите усърдно издирват и ликвидират микробите и патогените под нея. Този процес стартира в момента на получаване на нараняването и продължава толкова часове или дни, колкото са необходими за възстановяване целостта на кожата. Съпътства се от ограничено възпаление около мястото, където се води битката с инфекцията.

Долната част на гърба на Джанис Мей Чапман беше обсипана с червеникави точици, такива имаше по задната част на бедрата и горната част на ръцете, малко над лактите. Те представляваха миниатюрни ранички, почти безцветни от източената кръв, хаотично разпръснати и сякаш причинени от малки подвижни предмети със същите размери, нито остри, нито особено тъпи.

Класически пример за охлузване.

— Колко стари са тези ранички според вас? — попитах аз, извръщайки глава към Мириам.

— Нямам идея — отвърна той.

— Хайде, докторе — настоях аз. — Със сигурност и преди сте лекували подобни охлузвания. Или може би не? Каква е специалността ви? Може би психиатрия?

— Не, педиатър съм — каза той. — И, честно казано, нямам представа какво правя тук. Никаква представа за тази област на медицината.

— Децата постоянно се нараняват. Трябва да сте виждали стотици случаи като този.

— Това е сериозна работа. Не мога да рискувам с голи предположения.

— Ами опитайте с обосновани.

— Четири-пет часа преди смъртта — рече той.

Кимнах — бях съгласен с мнението му. Коричките върху раните бяха плътни, но недостатъчно дебели. Процесът на образуването им е бил рязко прекъснат от спирането на сърцето и мозъчната смърт, сложили точка на метаболизма.

— Определихте ли часа на смъртта? — попитах.

— Това не е лесна работа — въздъхна Мириам. — На практика е невъзможна. Обезкървяването пречи на нормалните биологични процеси.

— Приблизително?

— Няколко часа преди да я докарат тук.

— Колко?

— Повече от четири.

— Това е очевидно от охлузванията. Колко повече от четири?

— Не знам. Но със сигурност по-малко от двайсет и четири. Това е всичко, което мога да кажа.

— Няма други наранявания, няма отоци. Липсват доказателства за предсмъртна борба.

— Съгласен съм — кимна Мириам.

— Може би не се е съпротивлявала — обади се Деверо. — Може би са иМ опрели пистолет в главата или нож в гърлото.

— Може би — съгласих се аз и отново се обърнах към Мириам. — Направихте ли вагинално изследване?

— Разбира се.

— И?

— Заключението ми беше, че е имала скорошно сношение.

— Някакви отоци и наранявания в тази област?

— Видимо не.

— Защо тогава заключавате, че е била изнасилена?

— Нима допускате, че актът е бил доброволен? — засече ме той. — Вие бихте ли правили любов върху голия чакъл?

— Възможно е — отвърнах. — Зависи с кого.

— Тя е имала дом с поне едно легло в него. Имала е и кола с достатъчно широка задна седалка. Предполага се, че евентуалният любовник също е разполагал с дом и кола. Освен това в този град има и хотел. Също като в другите градове. Едва ли някой ще прибегне до среща сред природата.

— Особено през март — добави Деверо.

В малката стая се възцари тишина, която Мириам наруши след цяла минута.

— Приключихме ли? — попита той.

— Приключихме — кимна Деверо.

— В такъв случай ви желая всичко хубаво, шерифе — каза докторът. — Надявам се, че ще имате повече късмет, отколкото при предишните два случая.

Прекосихме обратно алеята на доктора, минахме покрай табелата и пощенската кутия и спряхме пред колата на Деверо. Бях наясно, че няма да ми предложи превоз. Това не е демокрация. Поне все още не.

— Някога да си виждала жертва на изнасилване с непокътнат чорапогащник? — подхвърлих аз.

— Мислиш ли, че това има значение?

— Разбира се. Била е нападната върху чакъл. Чорапогащникът иМ би трябвало да е прокъсан.

— Може би са я принудили да се съблече. Бавно и внимателно.

— Охлузванията не са навсякъде. Била е облечена с нещо. Може би вдигнато нагоре, може би дърпано, но със сигурност е била поне частично облечена. А след това е била преоблечена. Това е напълно възможно. Имала е четири часа на разположение.

— Недей в тази посока — мрачно рече Деверо.

— В коя посока?

— Искаш да докажеш, че армията е виновна само за изнасилването, а убийството е извършено от друг по-късно.

Не отговорих.

— Пълен абсурд — добави тя. — Натъкваш се на някой, който те изнасилва, а само четири часа по-късно се натъкваш на друг, съвършено различен, който ти прерязва гърлото? Твърде много лош късмет на едно място, не мислиш ли? Най-лошият възможен. Случайните съвпадения са прекалено много. Затова съм на мнение, че извършителят е един и същ. Отделил е цял ден за деянието си. Подготвен предварително с всичко необходимо. Имал е достъп до дрехите иМ, принудил я е да се преоблече. Това говори за внимателно планиране.

— Възможно е — кимнах аз.

— В армията преподават дисциплината «Ефективно тактическо планиране». Или поне така се твърди.