Лицето

Тези съобщения бяха негови и само негови, разговор между две сърца през вечността.

В някои от тях Хана разрешаваше всеки елемент от гатанките на психопата. В други тя само повтаряше името на Итън, понякога с копнеж, друг път с нежна обич.

Той прослуша обаждане 31 повече пъти, отколкото можеше да си спомни. В него тя му напомняше колко го обича и докато я слушаше, петте години изглеждаха като миг и ракът и гробът загубваха силата си.

Той отваряше кутия курабийки, оставени от госпожа Макбий, когато телефонът иззвъня.

* * *

Фрик винаги нагласяваше будилника да звъни рано в коледното утро не защото нямаше търпение да открие какво е оставено под елхата за него, а защото искаше да отвори тъпите подаръци и да се свърши с тази работа.

Той знаеше какво се крие под красивите опаковки — всичко, което бе в списъка, който бе длъжен да предаде на госпожа Макбий на пети декември. Никога не му бяха отказвали нищо и всеки път, когато поискаше по-малко подаръци, го караха да допълни списъка, докато стане поне толкова дълъг, колкото миналата година. Долу, под елхата в гостната, щеше да има цял лайнян куп от фантастични неща и нито една изненада.

В това коледно утро обаче той се събуди и видя нещо, което никога не бе виждал преди. Докато е спал, някой се бе промъкнал в стаята му и бе оставил подарък на нощното му шкафче до часовника.

Малка кутийка, увита в бяла хартия, завързана с бяла панделка.

Картичката беше по-голяма от кутийката. Не беше подписана, но съдържаше следното послание:

Абракадабра. Ако не мигне, чакат те големи приключения. Ако не пролее сълза, ще живееш дълго и щастливо. Ако не заспи, ще пораснеш и ще станеш това, което искаш.

Това бе такова удивително послание, толкова тайнствено, с такива богати възможности, че Фрик го прочете няколко пъти, мъчейки се да разбере значението му.

Той се въздържаше да отвори бялата кутийка, защото не вярваше, че може да съдържа нещо така обещаващо като посланието.

Когато най-сетне разкъса гланцовата опаковка, вдигна капака и извади амбалажната хартия, той видя, че съдържанието — ура — беше равно на посланието!

Върху нова златна верижка бе окачено стъклено медальонче, представляващо топка, в която плуваше око. Никога в живота си не бе виждал подобно нещо и знаеше, че никога няма да види. Реликва от изчезналия континент Атлантида може би, бижу на магьосник или защитен талисман на рицарите от Кръглата маса, борещи за справедливост под закрилата на Мерлин.

Ако не мигне, чакат те големи приключения.

Нямаше, никога нямаше да мигне, защото това око нямаше клепач.

Ако не пролее сълза, ще живееш дълго и щастливо.

Нямаше, нямаше да пролее сълза от сега за вечни времена, защото това око не можеше да плаче.

Ако не заспи, ще пораснеш и ще станеш това, което искаш.

Нямаше да заспи, нямаше да задреме дори за миг, защото това око стоеше винаги широко отворено, пълно с магия, и не се нуждаеше от почивка.

Фрик огледа внимателно медальончето на дневна светлина, на лампа, под светлината на фенерче в тъмния си дрешник.

Той изучи окото под мощно увеличително стъкло и после в отражението му в огледалото.

Сложи го в джоба на горнището на пижамата си и беше сигурен, че не е ослепяло.

Стисна го в юмрука си и почувства мъдрия му взор върху възглавничките на пръстите си. Беше му ясно, че ако запази сърцето си чисто и посвети мислите си на защитата на доброто, както се очаква от всички рицари, един ден това око ще му покаже бъдещето, ако поиска да го види, и ще го ръководи по пътя на Камелот.

След като бе обмислил хиляда неща за казване и бе отхвърлил деветстотин деветдесет и девет от тях, Фрик сложи медальончето обратно в кутийката и отвръщайки на пиратския му поглед, звънна по телефона.

Той се усмихна, като си представи как се чуват първите девет тона от мелодията на Полицейска мрежа.

Когато се обадиха, Фрик рече:

— Честита Коледа, господин Труман.

— Честита Коледа, Фрик.

След тези думи те затвориха по взаимно мълчаливо съгласие, защото в този момент нищо друго не беше нужно да се каже.

Бележка на автора

В глава 32 господин Тифон съветва Дъни Уислър да почерпи вдъхновение от свети Дънкан, чието име носи. Светец с името Дънкан никога не е бил канонизиран. Можем само да правим хипотези относно мотивите на господин Тифон за тази привидно дребна измама.