Любовникът на девицата

Робърт, застанал на прозореца, веднага си даде сметка, че въпросът не беше толкова неуместен и без връзка с казаното досега, колкото изглеждаше, защото засегна точно въпроса какво правеше той тук, достатъчно близо, за да чува кралицата и най-доверения й съветник, кимайки, докато слушаше решенията й, сякаш беше неин съпруг и принц консорт. Но този път кралицата дори не погледна Робърт.

— Ще се сгодя за ерцхерцога веднага щом дойде в Англия — каза тя. — Знам, че съюзът с Испания е по-жизненоважен от всякога.

— Знаете много добре, че той няма да дойде — каза Сесил безцеремонно. — Знаете, че неговият посланик напуска Лондон.

Робърт се отдели от прозореца.

— Няма значение — каза той кратко на Сесил. — Крал Филип Испански ще остане неин съюзник срещу Франция, с или без брак. Той не може да рискува французите да създадат кралство в Англия. Техните граници ще се простират от Пърт до Средиземноморието, те ще унищожат Испания, след като поробят нас.

„Така мислиш, нали?“ запита безмълвно Сесил. „А аз трябва да спася това кралство, за да го наследят вашите незаконни деца, така ли?“

— Това, което има значение сега — заяви Дъдли — е да свикаме войници и да ги въоръжим. Оцеляването на кралството и на самата кралица зависят от бързото действие. Разчитаме на вас, Сесил.

Тази нощ Сесил работеше ожесточено, изпращайки стотиците указания, които бяха нужни, за да се вербува, въоръжи и снабди армията, която трябваше да потегли на север веднага. Писа на лорд Клинтън, върховния адмирал, за да съобщи, че флотът трябва да пресрещне френската флотилия в Северно море, че трябва на всяка цена да попречат на френските подкрепления да слязат на суша в Шотландия, но че трябва да унищожат писмото му и привидно да атакуват по собствена инициатива. Писа на шпионите си при шотландците и на хората си, разположени в Бърик, и на хората в двора на кралицата регентка, Мари дьо Гиз, с които си кореспондираше при най-дълбока тайна, за да съобщи, че най-сетне кралицата на Англия бе взела решение за война, и че Англия ще защити протестантските лордове в Шотландия, и собствените си граници, и че той се нуждае от най-подробни сведения, и то веднага.

Сесил работеше толкова бързо и така резултатно, че когато Частният съвет се събра на заседание няколко дни по-късно, в последните дни на февруари, и кралицата оповести, че след дълги размишления, е променила решението си, и че тъй като рискът е твърде голям, няма да има поход към Шотландия, той се извини, но каза, че е твърде късно.

— Ще отзовете флота — нареди тя, пребледняла чак до плисираната си яка.

Сесил разпери ръце.

— Отплаваха — каза той. — Със заповеди за атака.

— Върнете армията ми!

Той поклати глава.

— Те отиват на север, и пътьом вербуват войници. Страната е на бойна нога, не можем да отменим решението.

— Не можем да тръгнем на война с французите! — почти изкрещя тя.

Членовете на Частния съвет сведоха глави към масата. Единствен Сесил я погледна в лицето.

— Зарът е вече хвърлен — каза той. — Ваша светлост, ние сме във война. Англия е във война с Франция. Бог да ни е на помощ.

Пролетта на 1560

Робърт Дъдли дойде в Станфийлд Хол през март — лош месец за пътуване по зле поддържаните пътища — и пристигна премръзнал и намръщен.

Никой не го очакваше — не беше изпратил предупреждение, че ще идва — а Ейми, която неохотно даваше ухо на постоянните слухове, които твърдяха, че той и кралицата отново са неразделни, почти не очакваше някога да го види отново.

Щом конете влязоха с тропот в двора, лейди Робсарт дойде да я намери.

— Той е тук! — каза тя студено.

Ейми скочи на крака. В Станфийлд Хол това „той“ винаги означаваше само един човек.

— Милорд Робърт?

— Хората му разседлават конете си в двора.

Ейми потрепери, докато се изправяше. Ако се беше върнал при нея, след последната им раздяла, когато тя бе настояла, че винаги ще бъде негова съпруга, това можеше да означава само едно: че той е приключил с Елизабет и иска да се помири със съпругата си.

— Той е тук? — повтори тя, сякаш не можеше да го повярва.

Лейди Робсарт се усмихна иронично на доведената си дъщеря в споделения триумф на жените над мъжете.

— Изглежда, че ти спечели — каза тя. — Той е тук и изглежда много премръзнал и изпълнен със самосъжаление.

— Тогава трябва да влезе! — възкликна Ейми и се втурна към стълбите. — Кажете на готвачката, че той е тук, и съобщете в селото, че ще ни трябват две кокошки, а някой трябва да заколи една крава.

— А защо не и угоено теле?6 — измърмори под нос лейди Робсарт, но отиде да изпълни това, което беше поръчала доведената й дъщеря.

Ейми се втурна надолу по стълбите и отвори със замах входната врата. Робърт, изпоцапан от пътуването и уморен, изкачи няколкото ниски стъпала, и Ейми пристъпи в обятията му.