Лунният молец

— Ахаа! — произнесе престъпникът. — Колко интересно. Моля, продължавай.

— Както знаеш, аз ви помолих да ми услужите с по един роб и внимателно ги разпитах. Какви маски са носили господарите им месец преди твоята поява? Построих графика и нанасях на нея отговорите. Ролуър е носил Свободната птица през четири пети от това време, а остатъка е делил между Софистичната абстракция и Черната сложност. Уелибас харесва героите от Кандаханския цикъл. През шест дни от осем носи Халаакун, Безстрашния княз и Морската гордост. В останалите — Южния вятър или Веселия събутилник. Кершуъл е по-консервативен и предпочита Пещерната сова, Звездния странник и още две или три маски, които слага през различни промеждутъци от време.

Тисел пое дълбоко въздух и продължи да говори:

— Тази информация получих от най-сигурния източник — робите. Следващата ми крачка бе внимателно да ви наблюдавам. Всеки ден проверявах какви маски носите и сравнявах с графиката. Ролуър употреби Свободната птица шест пъти, Черната сложност — два. Кершуъл бе пет пъти с Пещерната сова и по веднъж с Куинкункс, Звездния странник и Идеалът на съвършенството. Уелибас бе по-равномерен: два пъти с Изумрудената планина, три с Тройния феникс, само веднъж с Безстрашния княз и два пъти с Бога-Акула.

Ангмарк замислено кимна.

— Сега си виждам грешката. Аз избирах от маските на Уелибас, но по свой вкус и като резултат се издадох. Но, признай истината, само на тебе — той стана и се приближи до прозореца. — Кершуъл и Ролуър слизат на брега, след малко ще минат край нас и ще се заемат с работите си. Впрочем съмнявам се, че те биха пожелали да се намесят — и двамата са станали истински сиренци.

Тисел мълчаливо чакаше. Изминаха десет минути. Най-после Ангмарк протегна ръка и взе един нож, погледна пленника си и заповяда:

— Стани!

Тисел бавно се надигна. Престъпникът се приближи отстрани, преряза връзките и смъкна от главата му Лунния молец. Пленникът извика и се опита да хване маската си, но беше прекалено късно: лицето му се откри!

Ангмарк се обърна, сне своята маска и вместо нея надяна Лунния молец. После издрънка на химеркина поредната си заповед. В салона влязоха двама роби и замряха като закопани на вратата.

Химеркинът отново задрънча, но този път като съпровод на човешки глас.

— Изнесете този човек на палубата.

— Ангмарк — сърцераздирателно завика Тисел. — Аз съм без маска!

Робите хванаха пленника под мишниците и без да обръщат внимание на отчаяното му дърпане, го изкараха на палубата, а оттам и на брега.

Ангмарк надяна на шията на Тисел тънка, но достатъчно здрава примка и заговори с наслада:

— Сега ти си Хаксо Ангмарк, а аз естествено Едуар Тисел. Уелибас е мъртъв и теб скоро ще те постигне същата участ. Няма да ми е трудно да се справя с твоите задължения. Ще свиря на всички инструменти като Човек на нощта и ще пея като скърцаща врата. Ще нося Лунния молец, докато почтената маска не се разпадне, и тогава ще си взема друга, а към Полиполис ще политне съобщение, че Хаксо Ангмарк е мъртъв. И всичко ще бъде наред!

Тисел почти не го слушаше.

— Ти не можеш да направиш това — прошепна той. — Моята маска, моето лице…

И докато произнасяше тези думи, една дебела жена със синьо-розова маска вървеше край брега. Тя видя голото лице на Тисел, пронизително извика и падна на земята като подкосена.

— Е, да вървим — весело подвикна Ангмарк.

Той дръпна въженцето и повлече Тисел по крайбрежието.

Някакъв човек с маската на Капитана на пиратите слизаше от джонката си и когато погледът му срещна объркания вид на Тисел, замря вкаменен.

Ангмарк засвири на зашинкото си и запя:

— Хора! Вижте закоравелия престъпник Хаксо Ангмарк. Това име проклинат по всички планети, а сега той е хванат и го чака позорна смърт. Гледайте с двете си очи! Това е Хаксо Ангмарк!

Те започнаха да вървят по надлеза. Заплака изплашено дете. Мъжки глас извика нещо неразбрано. Тисел се спъна. Сълзи като ручеи се лееха от очите му и той виждаше само размити силуети и неясни цветове.

Ангмарк продължаваше високо да реве:

— Вижте галактическия разбойник! Вижте Хаксо Ангмарк! Елате и се наслаждавайте на екзекуцията му!

Тисел викна със слаб глас:

— Аз не съм Ангмарк! Аз съм Тисел, Едуар! Той е престъпникът Ангмарк — но никой не го слушаше.

Видът на голото му лице предизвикваше само ужас, възмущение и отвращение.

— Дай ми маската, дай ми някаква маска — молеше той, — дори да е на роб…

А през това време Ангмарк тържествено пееше:

— Той живя в позор, в позор ще умре!

Пред Ангмарк се спря Горският дух.

— Ние отново се срещнахме, Лунен молец!

Ангмарк запя:

— Приятелю, дръпни се, аз трябва да изпълня наказанието на този престъпник. Той живя в позор, в позор ще умре!

Тълпата бързо се увеличаваше. Маските се кокореха на Тисел с болезнена възбуда.

Горският дух изтръгна въженцето от ръката на Ангмарк и го хвърли на земята. Тълпата възбудено зарева. Някакъв глас допълни:

— Не искаме дуел! Екзекуция на чудовището!

Някой хвърли на главата на Тисел парче плат. Той очакваше удар на меч, но вместо това го освободиха от вървите. Той мигновено закри лицето си и запоглежда през гънките.