Майсторите на желязо

Извадка от частния архив на Първото семейство, съхранена в КЪЛЪМБЪС, водещ интелект на Федерацията

НИВО НА ДОСТЪП: само за FF–1 до 5

МАЙСТОРИТЕ НА ЖЕЛЯЗО

(название от мютски произход)

Раса антропоиди с чиста кожа, безкосмени, населяващи източната брегова ивица на Америка от Мейн до Северна Каролина. Надземната площ под техен контрол (известна като Ни-Исан) включва западната страна на планинската верига Апалачи и се простира от държавната граница на щата Охайо до Кливланд, репера на езеро Ери.

Майсторите на желязо водят началото си от нелегални имигрантски общности от различни азиатски подтипове, които през ерата на Холокоста са успели да проникнат в главните североизточни градски центрове. Между 2300 и 2400 година от новата ера е имало малък, но съществен наплив на „хора с кораби“; азиатци, говорещи език, известен като „японски“. Съюзявайки се с местни групи от подобен произход, те бързо завзели властта и оттогава станали доминираща раса.

В своето развитие расата на майсторите на желязо е между тази на трекерите и мютите. Макар и официално категоризирани като получовешки видове, майсторите на желязо имат писменост, разбират от математика, владеят занаяти, вещи са в земеделието, рибарството, дърво — и металообработването (специално оръжия), тъкачеството и строителството с дялан камък.

Чрез генетична мутация — процес, общ за всички получовешки видове и животни от по-нисък порядък — майсторите на желязо са изградили имунитет към атмосферната радиация, но и при тях придобиването на имунитет е оказало негативно влияние върху други жизнени функции. При майсторите на желязо най-очевидните странични ефекти са ниският ръст, жълтеникавият цвят на кожата и пълната липса на косми по тялото; но най-силно е увредена кръвоносната система. Това се проявява във високата степен на хемофилия и слаби сърдечносъдови стени, които могат да се спукат под напрежение и да доведат до фатален кръвоизлив.

Чрез бушидо1 тези вродени дефекти са придобили положителни достойнства.

Обществото на майсторите на желязо има пирамидална класова структура, основана на модел от 17-о столетие, и се управлява от воини самураи. Под тях в низходящ ред са — администратори, писари, занаятчии, търговци, фермери. Основата на пирамидата се поддържа от труда на роби мюти, получени от бартерни сделки. На всички нива на обществото на жените е определено второ място, подчинена роля на съпруги, домакини и майки.

Върховната власт принадлежи на шогуна, глава на водещия самурайски род, поддържан от други (самурайски) семейства, оглавявани от местни феодали.

Както показват техните титли, феодалите черпят силата си от притежаваните от тях територии и населението под непосредствен контрол. Те също командват и поддържат частни армии, положили клетва (на теория) да служат на шогуна и да поддържат закона и реда.

Както би могло да се очаква, главните характеристики на това общество са: а) неговият военен характер и б) уважението към властта и спазването на традицията. С годините тези отношения са подредени в система от принципи (бушидо), в която силно се набляга на моралното задължение към по-висшестоящия (гири), пред което всяко човешко чувство (нинджо) заема второ място. Резултатът е безпрекословно подчинение и лоялност първо към феодала и чрез него към шогуна.

Приемствеността е по мъжка линия и в някои шогунати управляват няколко поколения, преди да бъдат изместени от по-силен съперник. Тъй като лидерството на Първото семейство не се оспорва и нарушава, тази систематика изисква пояснение. За майсторите на желязо шогунът е „пръв между равни“ — феодал, чийто род е получил това право чрез одобрение от равни на него по сила на армиите феодали. Като резултат силата на шогуната зависи и се поддържа от съюзите с други феодали, чиято лоялност е примесена с голяма доза личен интерес — гибелен страничен продукт на всички „отворени системи“.

Макар че се управляват от военна каста, главната дейност на майсторите на желязо е вътрешната търговия. Минерални ресурси, земеделски произведения и промишлени стоки се доставят от един район в друг на база предлагане и търсене. Всички феодали са длъжни да плащат годишен данък на шогуната. Сумата, платена от всеки феодал, е процент от активите на неговото владение. Тъй като оценката се извършва от правителствени агенти, в миналото това се е оказвало сериозен източник на недоволство.

Тези плащания заедно с продажбата на търговски лицензи и производствени монополи осигуряват приходите, необходими на бакуфу2 за изпълнение на различни правителствени функции.

Купуването и продаването на всички стоки се извършва посредством разменни средства отпреди Холокоста, и известни като „пари“. Това са малки тънки правоъгълни листа от пресован дървен пулп (долари) и малки метални дискове (йени), които дават еквивалентна покупателна способност на притежателя и създават идея за лично „богатство“ — една остаряла концепция, с която Федерацията благоразумно се е разделила.

КРАЙ НА ИЗВАДКАТА