Майсторите на желязо

Без да обръща внимание на въпроса, Мистър Сноу продължи да обяснява подробно плана. Кадилак трябваше да отлети на север до река Йелоустоун, после да завие на изток към търговския пункт в земите на Сан Пол. Оттам трябваше да следва бреговата линия на голямата река, първата от няколкото. Последната, която течеше от север на юг, се наричала Ери. Оттатък източния й бряг била земята на майсторите на желязо и владението на Яма-Шита, господаря на корабите с колела. За да стигнел до търговския пункт, трябвало да извърши опасно пътуване през враждебната територия на Д’Троит и С’Нати, но като летял високо, можел да избегне стрелите от арбалетите им. И щяло да е много по-безопасно, ако летял, докато светът спи под звездното покривало на Мо-Таун. Ако тръгнел по залез-слънце преди следващата пълна луна — и ако всичко вървяло добре — щял да достигне целта по някое време на следващия ден.

Тук Мистър Сноу спря, затърси нещо и след много ругатни накрая намери две сгънати парчета плат. Разгъна ги. Оказаха се правоъгълни флагчета от фина бяла тъкан.

В центъра на всяко имаше кървавочервен диск — знака на майсторите на желязо. Флаговете — които бяха донесени от Бет-Лем на борда на един от корабите с колела на Яма-Шита — трябваше да бъдат закрепени под крилата на стрелолиста, та да могат да се видят от земята. За да си осигури безопасно посрещане, веднага щом стигнеше територията на майсторите на желязо, самолетът трябваше да остави и диря от бял пушек. Зелени ракети — каквито Кадилак беше видял изстреляни в небето при последното си отиване при търговския пункт — щели да му покажат къде да кацне.

Дотук добре. Майсторите на желязо, изглежда, бяха помислили за всичко. За всичко, освен за едно — за възможността Мистър Сноу да украси уточнения план с някои подробности, измислени от него самия. Кадилак трябваше да свали от тялото си мютската окраска, да облече дрехите на един свален облачен воин, чиято глава сега стърчеше набучена на кол пред колибата на Клиъруотър, и да се маскира като трекер. С чистата му кожа, новопридобитите му знания и ниската му подстрижка никой нямаше да предположи, че не е планерист от Федерацията. Но имаше и още нещо. Лентата, пришита над десния джоб на дрехата му, щеше да го идентифицира като „8902 Брикман С. Р.“.

Иронията на ситуацията го накара да се разсмее и заличи всички мисли за опасност, както и за ужасяващата перспектива да загуби дългата си черна коса.

Докато Кадилак се мъчеше да прецени рисковете и изгодите от изпълнението на задачата, дойде последната изненада. Построеният от него самолет трябваше да има допълнително място за въоръжената му охрана.

Клиъруотър.

Облечена като вълчица, с чистата си мургава кожа, скрита под шарки от черно и кафяво, Клиъруотър щеше да се преструва на пратеничка на племето М’Кол. Истинската й задача беше да осигури морална поддръжка и — ако се наложи — да използва страхотните си сили на повелителка, за да го защити и да осигури безопасното им завръщане.

Кадилак прехапа устна; реши да не говори за онова, което беше видял в камъните — че връзката между него и Клиъруотър се е скъсала. Въпреки че не го показваше външно, тя вече не беше негов другар по душа. Мислите и земните й копнежи сега бяха насочени към облачния воин, Носителя на смърт, чиято съдба беше да се върне и да я отнесе върху кървава река.

Кръвта на Плейнфолк.

Когато беше получил това знание от камъните, той беше видял мястото, където Мистър Сноу щеше да се прости с живота, за да може той, Кадилак, да бъде спасен. В своята печал беше ронил горчиви сълзи, проклинайки дарбата си на ясновидец, и мълчаливо се беше заклел никога вече да не взема в ръка виждащ камък. Колелото се беше завъртяло, пътят беше начертан. Ако нищо не можеше да се промени тогава по-добре да не гледа в камъните. Нека бъдещето да задържи в тайна горчивините; болката на настоящето бе достатъчно тежко бреме.

През следващите дни той удължи кабината, монтира второ място зад своето и се опита да осъзнае случилото се. Докато стоеше на скалата с Клиъруотър и Мистър Сноу и гледаше как облачният воин се издига в утринния вятър и се насочва над хълмовете на юг, беше решил, че няма да има никакви обвинения и контраобвинения. Истинският воин не си позволява да бъде отклонен от такива недостойни чувства като завист или ревност. Но Кадилак едва беше започнал да прави първите неуверени стъпки по пътя и още не беше постигнал необходимата степен на философско безстрастие.

Увлечението на Клиъруотър по облачния воин го беше наранило дълбоко. Вече убеден от вътрешните си зли духове, че му липсва престиж, той не можеше да понася мисълта да бъде втори. Ако искаше да защити честта си, можеше да изобличи Клиъруотър пред цялото племе и да поиска смъртта й. По законите на Плейнфолк нейното осъждане щеше да е чиста формалност.