Майсторите на желязо

Въпреки че на кораба се развяваха две лични знамена — знак, че е правителствен, — той бе пресрещнат от патрулна лодка с отряд моряци. След почтителна размяна на поздравления капитанът на патрулната лодка се прехвърли на парахода и любезно поиска допълнително доказателство за самоличността на Тоширо. Когато документите на Тоширо, носещи личния печат на шогуна, бяха почтително прегледани, капитанът на патрулната лодка оттегли хората си и многократно се извини за неоправданото забавяне. Тоширо отговори по подобен начин. Ако капитанът беше по-малко старателен и разследването по-повърхностно, щеше да се ядоса. Но моряците просто си изпълняваха задълженията, а образцовото поведение беше чест за техния полк и преди всичко за техния командир. И така нататък, и така нататък. След час подвижният мост на носа на парахода се спусна на кея на Ори-Ента, чието единствено достойнство се състоеше във факта, че беше разположен в точка, където северният път достигаше до морето. Осведомени от флаговете над малката каюта за управление на кораба, скромните пристанищни власти и малкото рибари, които бяха на брега, се струпаха в очакване от двете страни на пътя. Напрежението нарасна, когато двама моряци внимателно свалиха флаговете от покрива на каютата. Малко след това екипажът на кораба се събра на предната палуба и падна на колене, когато Тоширо Хазе-Гава се появи в пълна церемониална премяна, гордо яхнал коня си.

Беше внушителна гледка. Доспехите му бяха от черни лакирани плочи, украсени по края със злато и завързани с върви от червена коприна; на главата си носеше също такъв шлем с широка блестяща периферия. Отпред на шлема, изрязана от кръгче полиран бронз, беше емблемата на сегашния шогун — разперени крила, гърди и качулата глава на дългошиеста блатна птица.

Сбруята на коня беше също толкова великолепна. Пъстрото му тяло беше облечено в черно и златно, гривата и опашката бяха сплетени с червени върви и пискюли. Бамбуковите пръти с личните флагове на Тоширо — дълги тесни копринени ленти — бяха закрепени към задните плочи на ризницата и се развяваха и плющяха на вятъра.

Тоширо насочи коня си към кея; посрещачите паднаха на колене и когато мина покрай тях, долепиха чела до земята. Това беше знак на почит към шогуна и подчинените му правителствени чиновници, които под негово ръководство направляваха нацията. Ако Тоширо не беше посрещнат както подобава, можеше да нареди незабавното екзекутиране на всеки намерен за виновен за дръзко държане и — както бе доказал отдавна — лично да изпълни присъдата.

Тоширо бавно подкара коня през селото, с темп, известен между самураите конници като „параден тръс“ — наперен ход с висока стъпка. Законите, които задължаваха по-ниските рангове да забиват носове в калта, задължаваха техните началници да се държат по подходящ начин. Когато отмина и последния легнал жител той пришпори коня по виещия се път, който водеше в Йедо.

Пътят криволичеше по тесния неравен полуостров — горната половина на раздвоената рибя опашка на острова. Отдясно на Тоширо в гладкия бряг тихо се разбиваха вълни от Източното море. Отляво земята беше изядена от лагуни и заливи, някои от които се съединяваха, за да образуват при отлив нишки от скала и пясък. Отпред се простираше четиридесет мили открит път. Конят препускаше бодро. Високите тънки пръти зад него се бяха извили грациозно, тесните флагове с извезаните по тях емблеми плющяха на вятъра.

Тоширо Хазе-Гава беше пратеник на вътрешния двор, един от малка, подбрана група самураи, които получаваха нареждания и докладваха директно на шогуна. Макар че тези пратеници не бяха с висок ранг, привилегированият им достъп до върха на властта означаваше, че се радват на височайше благоволение — и понякога завист — от страна на дворцовите длъжностни лица. Това означаваше също, че на тях им се оказваше подобно уважение в къщите на силните феодали, чието гостоприемство често беше предназначено да развърже езиците.

Пратениците на вътрешния двор бяха очи и уши на шогуна, говореха с неговия глас, носеха най-съкровените му мисли до най-далечните краища на владенията му. Поради общественото им положение официално те не се водеха част от мрежата от шпиони и информатори на шогуна, но между интригантите и жадните за власт бяха известни като канал за деликатна информация, събирана от важни правителствени агенти — мъже и жени, които играеха много роли и приемаха много маски.