Майсторите на желязо

Ако се начертаеше една въображаема линия през рибния остров на шогуна от върха до опашката и след това се разделеше на три равни части по тази линия, Йедо се намираше близко до чертата, която отделяше втората част на тялото от опашката. Разположен високо, почти на еднакво разстояние от двата бряга, многоетажният летен дворец стоеше настрана от построените наблизо групи самостоятелни ниски сгради. Според един указ, издаден от бакуфу, никаква жилищна сграда не можеше да бъде построена на разстояние една левга от неговите стени и никакъв дом на разстояние десет левги не можеше да бъде населен от други, освен от членове на семейство, обслужващо шогуна или неговите дворцови чиновници.

Изградени от измазани с хоросан каменни блокове от кариерите на Бару-карина, наклонените стени на двореца Йедо се издигаха над дълбок ров, пълен с вода. Кацнал на петдесет фута над рова беше първият етаж със своята дървено-каменна, покрита с керемиди конструкция. Кулите на всеки ъгъл, свързани чрез сложен лабиринт от преградени галерии с богато украсени напречни греди и извити покриви, се издигаха още шестдесет фута нагоре. Всичко това говореше на посетителя за богатство и сила; качества, които неговият първи собственик — прадядото на Йоритомо — беше искал от архитектите.

Входът с широкия извит мост се охраняваше от две кули; едната в края на свързващия път, другата на каменния остров по средата на пълния с вода ров. Дворецът със своите прекрасни градини и езерца и водопади беше също крепост с тайни стълбища, изходи и входове.

Не беше необходимо Тоширо да показва документите си на външната кула. Капитанът на охраната, уведомен от зоркия часовой, го разпозна с помощта на малкия далекоглед и препусна с двама самураи да го посрещне. Капитан Камакура и Тоширо размениха само обичайни поздравления, но в гласовете им се чувстваше топлина. Въпреки разликата във възрастта те бяха стари приятели. Камакура, по-стар с петнадесет години, беше помогнал на Тоширо да усъвършенства владеенето на меча и винаги, когато приятелят му го помолеше, се упражняваше с него и му даваше съвети.

През последните две години Тоширо беше постоянно в движение — пристигаше с очакваната с нетърпение информация, за да получи нова задача, почти без да има време да си поеме дъх. Като резултат двамата се виждаха по-рядко, отколкото биха желали, но дружбата им не отслабваше.

Камакура, самурай, прокълнат да има пет дъщери, се отнасяше към Тоширо като към свой син. Винаги когато Тоширо идваше в Арон-Гирен, капитанът и съпругата му Йокио го приемаха в дома си с безкрайна топлота и щедрост. Макар че Тоширо никога не се беше съмнявал в искреността на своя наставник, беше естествено да допусне, че тази очарователна двойка таи надеждата една от дъщерите им да намери благоразположение в неговите очи. Очевидно това беше надежда, споделяна от цялото потомство, защото с годините всичките, с изключение на най-малката, която още нямаше тринадесет години, поред бяха проявявали към него внимание, излизащо извън границите на обичайното гостоприемство.

Техните нощни посещения, които според обичая не се очакваше човек да откаже, бяха изпълнени с изключително благоразумие, равно на това, проявявано от дворцовите дами. А по-сетнешното им поведение не намекваше с нищо за онова, което се беше случило. Всички бяха също така любезни и почтителни, както и преди. Тоширо не беше казал нищо на баща им — предпочиташе да мисли, че капитанът няма представа какво става. Опитът обаче, който проявяваха неговите дъщери, не можеше да е постигнат без известна степен родителско наставление. Макар че това беше нещо, което Камакура никога не беше обсъждал, Тоширо знаеше, че майка им някога е била куртизанка. И му беше ясно, че топлината на прегръдките им се подхранва от изгарящо честолюбие.

Двамата ездачи, съпровождащи Камакура, слязоха от конете си и се присъединиха към охраната, а Камакура и Тоширо продължиха под сводовете на външната и вътрешната кула и влязоха в главния двор на двореца. Цивилните — главно търговци от нисък ранг, — които се намираха на моста, паднаха на колене и долепиха лица до талпите. Железните подкови на конете изпратиха в главите им гръмотевично ехо.