Майсторите на желязо

През старите дни задачата за управление на Ни-Исан бе била по-лесна. В онзи първи период на бързо завоевание след пристигането на корабите — историческата „Седма вълна“ — бе имало само шепа феодали, но през следващите столетия в граничните райони се бяха появили нови родове, забиващи знамената си по Западните хълмове и в земите на юг от Аваши-тана. Сега там имаше седемнадесет силни владетели; седемнадесет фамилии, поддържани от армии от самураи, всеки обвързан със свещена клетва за вярност; някои дори обвързани още по-тясно, с кръвна връзка.

Тъй като основната структура оставаше непроменена, управлението на Ни-Исан трябваше, на теория, да не е никакъв проблем. Като шогун Йоритомо можеше да изисква безпрекословно подчинение от поданиците си — от най-силния феодал до последния селянин или рибар. Той имаше власт над живота и смъртта им, неговите решения по тези въпроси не можеха да се оспорват. С прост, пренебрежителен жест и без никакво обяснение можеше да заповяда на някой самурай да направи сепуку — едно ужасно болезнено самоубийство, запазено единствено за самураи, и те с готовност се подчиняваха с достойна за възхищение сила на духа.

На практика нещата не бяха толкова прости. Ако бяха, шогунатът нямаше да има скрити врагове и нямаше да е необходимо бреговете на Арон-гирен да се охраняват срещу „чуждестранни лица“. Великият някога Да-Тсуни още щеше да е на власт, а То-Йота още щеше да сече дърва сред осеяните с езера хълмове по северните граници. Върховната власт на шогуна можеше да се поддържа само ако държателят на този пост проявяваше решителност, съчетана с неотслабващо спазване на традицията и желязна воля. Но беше също така вярно, че онзи, който не се замисляше върху последствията от едно необратимо решение, не оставаше дълго на власт. Действието предизвика противодействие. Това беше основен закон. Непоклатимо правило. Шогунът може да беше дълбоко уважаван от масата нискостоящи поданици, но за своите събратя феодали той беше пръв между равни, а не недосегаем бог-император. Деспотичното поведение вече не се толерираше. В днешно време изкуството на управлението се състоеше в поддържането на равновесие. И въпреки силната философия на бушидо изборът, повече или по-малко, вече не беше просто между правилно и погрешно, а между по-малката от две злини.

Като шогун, решенията на Йоритомо се влияеха от непрекъсващия поток от информация, донасяна от неговите верни съветници чрез голяма мрежа от правителствени шпиони. Той знаеше, че външното спокойствие, наложено от кодекса на бушидо, и формалният етикет на дворцови процедури и ограничителни разпоредби, издавани от управляващия министерски съвет, са параван, зад който се крие гнездо пепелянки, разяждани от желание за власт; раздвоените им езици съскаха отровни слухове, умовете им замисляха заговори за убийства.

Навремето лоялността беше станала безгранична, безусловна. Но сега беше друго, трудно време, и залогът беше оцеляването на Ни-Исан. Първият шогунат на Да-Тсуни, лидерите на Седмата вълна, беше модел на чистота. Тяхното сваляне беше последвано от две столетия вълнения; периоди на не лек мир, изпъстрен с кървави граждански войни. С идването на власт на То-Йота беше възстановен авторитетът на шогуната, бе създадено силно правителство и повече от три четвърти век страната се радваше на относителен мир и просперитет. Но дори мирът има своите опасности. Той беше позволил феодалите да станат по-богати и още по-силни. Годишните данъци, които плащаха в хазната на шогуната, бяха повишили значително и богатството на фамилията То-Йота, но сега лоялността, както всичко друго, имаше своята цена. Защото просперитетът бе довел не само до промяна на материалното благосъстояние на обществото, а бе променил и неговите ценности. Бе разбудил желанието за прогрес, а прогресът беше меч с две остриета, който в погрешни ръце можеше да разруши Ни-Исан, както беше разрушен светът на техните предшественици.

Да, времената бяха трудни. Абсолютната власт беше опасно съблазнителна и Йоритомо трябваше да се отнася с нея предпазливо — особено когато тя беше абсолютна само по титла. Имаше моменти, когато задачата да управлява се превръщаше в смазващо бреме. През нощите, когато лежеше буден, опитвайки се да намери правилния начин на действие, Йоритомо често се беше улавял, че желае да може да размени живота си срещу по-спокойното съществуване на майстор на седла, на оръжия или на мечове. Постът на шогун носеше страхотни отговорности — особено когато си само на двадесет и осем години.

Към летния дворец на шогуна в Йедо сега пътуваше Тоширо Хазе-Гава — на борда на парния кораб от Нио-поро, едно рибарско селище на брега на Ро-дирен. Корабът държеше курс на запад близко до брега; след това се насочи през канала, следвайки линията на островите, която водеше към североизточния край на Арон-гирен.