Читаем Майсторите на желязо полностью

Клиъруотър беше изцедена физически и емоционално от жестокия характер на силите, които се бяха излели чрез нея. Принудителното закъснение преди качването на кораба й беше дало възможност да си почине, но тя остана тиха и унила.

Стив сложи ръка на рамото й и я притегли до себе си.

— Доволна ли си, че се връщаш у дома?

Тя притисна чело до бузата му.

— Щастлива съм, че съм с теб.

— Това не е истински отговор. Какво чувстваш към племенните си сестри и братя? И към Мистър Сноу?

— Не съм ги забравила. Но е трудно да мисля отвъд този момент. Когато сме заедно, думите свършват с теб и мен.

— Да — промърмори Стив. — И аз се чувствам така.

„Но не сега. Времето за вземане на решение идва…“

— Кога ще завърши това пътуване?

— Единственото, което мога да ти кажа, е, че ще пътуваме около ден и половина до Бу-фаро. След това вече ще сме на територията на Плейнфолк — и ни чака дълго ходене. — При тази перспектива той разтри раната на бедрото си.

„Браво, Стив. Намери най-подходящия момент.“

Клиъруотър се поизправи, така че да може да вижда лицето му.

— Човекът, който ни срещна като кацнахме, и другите, които ни докараха до кораба. Какво знаеш за тях? Кои са те?

— Приятели — отговори Стив.

— Как е възможно? Те са майстори на желязо.

— Вярно.

— И мютът, който ни охранява, но не е от Плейнфолк. И той ли е приятел?

Стив хвана ръцете й и ги стисна.

— Слушай! Няма значение кой е той. — Той понижи глас. — Обещах на Мистър Сноу, че ще те върна жива и здрава. За да стигна дотук, лъгах, мамих, убивах… и съм готов да го направя пак.

— И аз убивах заради теб — прошепна тя. — Много пъти. Защо не ми кажеш…

— Не ме питай каква е истината! Аз вече не знам какво означава тази дума! Тя е мираж над нажежен от слънцето пясък! Единственото нещо, което е истинско за мен, е силата, чувството… или каквото е там, което ни свързва. Може би се нарича „любов“ или може би има друга дума за него, която ти и аз не знаем. Онова, което наистина зная, е, че то никога няма да се промени.

Клиъруотър го изгледа изпитателно и после с една изпълнена с копнеж въздишка, която, изглежда, означаваше, че тя знае нещо, което той не знае, каза:

— Това е вярно, облачни воине. Силата на любовта не може да бъде разрушена. Но може би светът ще ни промени…

Беше истинско щастие, че избраха да пътуват дегизирани като мюти, а не като пленени трекери. При честите товарни и пътнически спирки Сайд Уиндър видя на кейовете войници и ги чу да питат капитана дали превозва дълги кучета. На няколко пъти на кораба се качваха пристанищни власти и войници, които преглеждаха митническата декларация за стоката и списъка на пътниците, след това проверяваха трюма, като осветяваха тъмните ъгли, където можеше да има скрити пътници. Влязоха дори в каютата на Кадилак. Никой не го беше предупредил, че това може да се случи, но мютът не изгуби присъствие на духа. Той беше започнал да се радва на почтителното отношение към „Йоко Ми-Шима“ и играеше ролята идеално — чак до веене с ветрило. Учтивите въпроси на офицера получиха също толкова учтиви и дори изискани отговори. Никой не подозираше, че лицето зад маската не е това, за което се представя, и дори не му поискаха документите за преглед.

Първият човек за свръзка им беше казал, че ги посрещат на пристанището — и отново организацията на мъжа с приличащото на череп лице уреди всичко. На борда беше изпратена носилка за „Йоко Ми-Шима“, а двама корейски чиновници преведоха „мютите“ през всички бюрократични процедури и ги изведоха от пристанището.

Стив и другите нямаха представа кой какъв е и какво казва, докато не останаха насаме с Кадилак. Тогава стана ясно, че чиновниците били наети от един богат търговец на роби — човек, чието име Сайд-Уиндър беше казал на Стив по време на случайната им среща на пристанището в Ари-бани. Това беше още едно доказателство за връзките на „мексиканеца“ с джапите. Докъде се простираше това споразумение между Федерацията и майсторите на желязо?

Под свистенето на пръчката на чиновника окованите Стив, Джоди, Келсо и Клиъруотър следваха носилката по оживените улици към внушителното жилище на търговеца на роби. Само Кадилак беше поканен да влезе през предната врата; тях ги отведоха в една барака отзад и ги заключиха.

Имаше още бараки, в които имаше други мюти. На пода от дървени летви имаше тънък пласт мръсна слама. Имаше ведро с вода за пиене или миене — при условие, че някой имаше желание да се мие — и друго ведро за ходене по нужда. Голяма крачка назад от луксозните жилищни помещения, които Стив беше открил в Сантана Дийп.

От разменените вулгарни бележки, които Кадилак беше дочул, докато го носеха от пристанището, му стана ясно, че неговите услуги — или по-скоро услугите на маскираната дама — са за търговеца на роби. Сред смях и шеги един словоохотлив език разкри, че въпросният господин не жалел средства за интимни запознанства с дами от висшето общество.

Перейти на страницу:

Все книги серии Войните на Амтрак

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза